— Какво те кара да мислиш, че изобщо можеш да го намериш? — попита Баркус. — Той е много по-добър ездач от теб, а и в пущинака се оправя по-добре.
„Той си няма кръвна песен, за да го води.“ Тя бе зазвучала в главата му още щом Дентос започна разказа си, равномерен тон, който се усилваше, когато мислите на Вейлин се насочваха на север.
— Ще го намеря.
Обърна се и се поклони на принц Малциус.
— Ако разрешите, ваше височество.
— Нали няма да тръгнеш сам? — попита принцът.
— Боя се, че трябва да настоя за това. — Изгледа братята си поред. Баркус беше ядосан, Кейнис — объркан, Дентос — тъжен, и Вейлин се зачуди дали някога ще му простят. — Грижете се за хората — каза им и излезе.
7.
Ренфаелският град Кардурин бе построен в ниските части на северните планини. Докато се приближаваше към портите в спокоен ход с Плюй, Вейлин бе поразен от сложната му направа — всяка калдъръмена уличка се виеше нагоре във все по-тесни и стръмни криволици. От двете страни се издигаха високи правоъгълни сгради от пясъчник, увенчани с керемидени покриви. Градът представляваше едно взаимосвързано цяло, всяка група къщи бе свързана с друга посредством алея и високи арки се извиваха елегантно между стените. Имаше чувството, че се взира в каменна гора.
Копиеносецът на портата му кимна почтително и му махна да минава. Орденът открай време бе високо тачен в Ренфаел и това уважение не бе намаляло въпреки войните за обединение, когато аспектите бяха взели страната на краля. Хората по улиците му хвърляха любопитни погледи, но никой не го зяпаше открито, нито пък някой го разпозна — нещо, от което винаги се ужасяваше, когато минаваше по улиците на Варинсхолд.
Близо до портата остави Плюй на един коняр, който го упъти към мисията на Шестия орден.
— Има малко катерене, братко — каза мъжът, докато хващаше юздите на Плюй и посягаше да го почеше по муцуната.
— Недей! — Вейлин дръпна ръката на мъжа и зъбите на Плюй щракнаха в празния въздух. — Зло добиче е, а през последните две седмици изминахме дълъг път.
— О… — Конярят отстъпи крачка назад и се ухили на Вейлин. — Бас държа, че ти си единственият, който може да се справя с него, а?
— Не, и мен ме хапе.
Мисията на Шестия орден се намираше близо до върха и конярят изобщо не бе преувеличил за катеренето. Краката на Вейлин го боляха от усилие, когато дръпна звънеца на вратата. Братът, който отвори, беше с огромни рамене и рошава брада. Острите му сини очи се взираха във Вейлин изпод рошави вежди.
— Брат Вейлин? — попита той.
Вейлин се намръщи изненадано.
— Очакват ли ме, братко?
— Пратеник пристигна в галоп от столицата преди два дни. Аспектът съобщава за твоята мисия и ми заповядва да ти съдействам по всякакъв начин, ако се отбиеш тук. Предполагам, че подобни послания са пратени до всички мисии в Кралството. Лоша работа. — Той отстъпи встрани. — Заповядай, сигурно си гладен.
След което поведе Вейлин по мъжделиво осветен коридор и нагоре по едно стълбище, а после по второ и по трето.
— Брат-командир Артин — представи се, докато се изкачваха. — Съжалявам за стълбите. Ренфаелците наричат Кардурин Града на многото мостове. Но всъщност би трябвало да го наричат Града на безбройните стълбища.
— Мога ли да попитам защо нямате пазач на портата, братко? — попита Вейлин.
— Не ни трябва. Това е най-безопасният град, в който съм бил. В околните пущинаци също няма бандити, лонаките не биха ги търпели.
— Но самите лонаки не представляват ли опасност?
— О, те никога не идват тук. Явно не им харесва зловонието на града, за тях лошата миризма означава лош късмет. Като тръгнат на набези, се насочват към по-малките селища край границата. На всяка година-две някой от бойните им вождове успява да въодушеви няколко хиляди от тях, за да се отправят на по-мащабен набег, но дори тогава рядко се приближават до градските стени. Не ги бива много за обсади това лонаките.
Заведе Вейлин до голяма стая, която служеше за трапезария на мисията, и той изяде чиния задушено, която брат Артин му донесе от кухнята. След като Вейлин се нахрани, брат-командирът разви на масата голяма карта.
— Това е последното постижение на един наш брат картограф от Третия орден. Подробно изображение на граничните земи. Ние сме тук. — Посочи пиктограма на град с крепостна стена. — Кардурин. Ако поемеш право на север, ще стигнеш до прохода Скелан, укрепен и охраняван от постоянен гарнизон от три роти братя. Наистина непреодолима преграда за всеки беглец. Лонаките са се отказали да го щурмуват още преди десетилетия.