Четвърта част
В добавка към многото му лъжи относно предполагаемото коварство на алпиранските натрапници крал Янус имал нужда от законно основание за започване на война. Обстойното ровене в кралските архиви разкрило малко известен договор, датиращ отпреди близо четиристотин години. Това, което на практика представлявало изтекло и доста стандартно търговско споразумение за тарифите между лорда на Азраел и независимите по онова време градове-държави Унтеш и Марбелис, дало възможност на кралския министър на правосъдието да се улови за една дребна клауза за сътрудничество в потискането на мелденейските пирати. Чрез смесица от изобретателен превод на оригиналния алпирански текст и елементарна софистика тази клауза била извъртяна в покана за налагане на суверенитет. Така била изфабрикувана лъжата, че нашествието е само връщане на собственост, която вече принадлежи на краля.
Нашественическата флота пристигнала край алпиранския бряг на 96-ия ден от царуването на император Алуран (слава на неговата мъдрост и великодушие). Макар че скорошното влошаване на отношенията между нашата империя (дано пребъде вечно) и Обединеното кралство подтикнало някои имперски съветници да предупреждават за възможно нашествие, относително малките размери на флотата на крал Янус накарали мнозина да отхвърлят страховете им. Имперският математик Рериен Алтурс изчислил, че за да се стовари Кралската гвардия на нашия бряг, ще е нужна флота от поне хиляда и петстотин кораба, а Кралството притежавало едва петстотин, от които само половината бойни. За съжаление до нашите уши не стигнала вестта за предателските действия на мелденейската пиратска нация (дано океанът се надигне и погълне островите им), която се съгласила да прекара армията на Кралството през Еринейско море. Източниците са на различно мнение за цената, платена от Янус за тази услуга, като варират между поне три милиона жълтици и предложението да омъжи дъщеря си за мелденеец с подходящ сан, но трябва да е била наистина висока, та пиратите да забравят омразата си към северняците, породена от унищожаването на техния град двайсет години по-рано.
За най-голямо нещастие в същия този момент Надеждата бил на церемониално посещение в храма на богинята Муисил в Унтеш, придружен от сто души от Имперската конна гвардия. Така че се намирал само на десет мили от мястото на дебаркиране, когато един ужасѐн рибар пристигнал с вестта за мелденейски набег с невиждани досега размери. Надеждата моментално мобилизирал местния гарнизон, около три хиляди конници и пет хиляди копиеносци, и потеглил в тъмна доба, за да посрещне нашествениците и да ги изтласка в морето. Отнело му няколко часа да събере войската и да стигне до брега. Ако хората му се движели само мъничко по-бързо, той би имал шанс да нанесе сериозен, може би унищожителен удар на вражеските сили. Обаче първият полк от Кралската гвардия, стоварен на сушата, вече се бил строил, за да защитава тясната пътека през дюните, водеща към брега. Начело на този полк бил най-фанатичният и свиреп воин-жрец на еретичната вяра на Обединеното кралство: Валин ил Сорна (проклето да е името му навеки).
Записките на Верниерс
— Сигурно те е заболяло — казах — да намериш тялото на брат си. Да го видиш така… обезобразен.
Севернякът се изправи, разтри схванатите си крака и простена, когато си изпъна гърба.
— Не беше най-приятната гледка — съгласи се той. — Предадох останките му на огъня и отнесох меча и медальона му обратно в Ордена. Кралят и аспект Арлин приеха думата ми без съмнения. Военачалникът, разбираемо, бе по-недоверчив и ме нарече предател и лъжец. Мисля, че даже щеше да ме предизвика на дуел, ако кралят не му бе заповядал да млъкне.
— Ами загадъчният звяр, убил Норта? — попитах аз. — Разбра ли някога що за създание е?
— Казват, че на север вълците пораствали по-големи. По източните чукари живеят свирепи маймуни, два пъти по-едри от човек, с кучешки лица. — Той сви рамене. — В природата има много опасности.
Отиде до стълбите към палубата и се заизкачва по тях.
— Имам нужда от малко свеж въздух.
Последвах го навън в нощта. Небето беше безоблачно, луната грееше ярко и обагряше платната на кораба в бледосиньо, докато се полюшваха на лекия морски бриз. Единствените от екипажа, които можех да видя, бяха кормчията и едно момче, кацнало високо на главната мачта.