Нямаше нужда от допълнителни заповеди: Вълчите бегачи бяха правили същото и друг път, макар и не в такъв мащаб. Първата редица излезе напред и запрати металните си звезди колкото може по-надалеч, после коленичи, докато втората редица повтаряше маневрата, а след нея и третата. Сега земята пред тях бе осеяна с бодлив метал, който приближаващите се конници не можеха да избегнат. Първият кон падна на петдесет крачки от тях и събори още един, докато рухваше цвилейки, с окървавени копита. Ездачите отзад трябваше да дръпнат юздите или и самите те да паднат. По цялата алпиранска линия атаката се забави, докато коне падаха или се надигаха на задните си крака. Устремът им намаля, макар че инерцията от толкова много галопиращи животни ги караше да продължават.
На дюните отзад Дентос прецени, че моментът е настъпил, и пусна в действие стрелците си. През годините броят им бе нараснал до двеста и те отдавна бяха изоставили бавните за зареждане арбалети в полза на мощните лъкове на Ордена. Умели и опитни ветерани, стрелците повалиха поне петдесет ездачи с първия залп, преди да продължат да сипят стрели, опъвайки и пускайки тетивите с цялата бързина, на която бяха способни. Алпиранската атака секна под безмилостния дъжд от стрели, трите горди редици се бяха превърнали в хаос от люшкащи се копия и мятащи се ездачи.
Вейлин кимна пак на Джанрил и тръбачът изсвири три дълги ноти, което бе сигналът за атака на целия полк. Вик се изтръгна от редиците и всичките четири роти се втурнаха напред, вдигнали алебарди, за да намушкат и посекат ездачите. Много от тях захвърлиха копията, за да изтеглят сабите в гъстото меле, а омразната за Вейлин двуостра секира се надигаше и спускаше сред хаоса, посичайки както хора, така и коне. Вляво Кейнис бе повел ротата си по обходен маршрут, за да атакува алпиранците във фланг, притисна ги и предотврати маневра за заобикаляне на полка.
Вейлин наблюдаваше с опитно око как двете страни се млатят и чакаше неизбежния критичен момент, в който битката щеше да се обърне в полза на едните или другите. Вече много пъти го бе виждал как става: мъжете се избиваха с наглед безкрайна свирепост, а после изведнъж се врътваха и побягваха, сякаш някакъв първичен инстинкт ги предупреждаваше за идещото поражение. Но докато гледаше как облечената в бели плащове алпиранска кавалерия продължава да сече Вълчите бегачи въпреки растящите си загуби и непрестанния дъжд от стрели, той инстинктивно разбра, че тук няма да има внезапно отстъпление. Тези мъже бяха непоколебими, дисциплинирани и доколкото можеше да прецени, решени да се бият до смърт, ако е нужно. Полкът бе избил мнозина, но продължаваше да им отстъпва по численост и алпиранците започнаха да се струпват на десния фланг, където ротата на брат Иниш се огъваше под натиска. Ездачи си пробиваха път през гъмжилото, за да се нахвърлят да секат притиснатата пехота. Обстрелът от хората на Дентос продължаваше нестихващо, но скоро стрелите им щяха да свършат, а алпиранците все още имаха предостатъчно мъже.
Вейлин хвърли отново поглед зад себе си, но не видя никаква следа от подкрепление, което да прехвърля дюните. „Може да убия лорд Ал Хестиан, ако преживея това.“ Изтегли меча си и огледа пак полесражението. Видя един висок пряпорец да се вее в центъра на алпиранската гмеж, синя коприна с изрисувано на нея сребърно колело. Махна с ръка да привлече вниманието на Френтис и посочи с меча си към знамето. Френтис кимна и също изтегли своя меч, а после изкрещя на мъжете си да последват примера му.
— Стой наблизо — каза Вейлин на Джанрил и пришпори Плюй в галоп. Френтис и разузнавачите му го следваха по петите. Той ги поведе в обход на разколебаната рота на брат Иниш, държейки се на разстояние от битката, за да не се окаже въвлечен в нея прекалено скоро, после се обърна рязко към оголения алпирански фланг. „Петдесет коня срещу две хиляди. И все пак усойницата може да убие вол, ако намери подходящата вена.“
Първият алпиранец, когото уби, бе здраво сложен мъж с абаносова кожа и грижливо вчесана брада, стърчаща изпод предпазителя на шлема му. Беше отличен ездач и много добър боец — сръчно извъртя коня си и вдигна сабята за безупречно париране, докато Вейлин го връхлиташе. Острието от звездно сребро отсече ръката му над лакътя. Плюй се надигна на задните си крака и ухапа алпиранския кон, после стъпка ездача, който се свлече от седлото, пръскайки тъмна кръв от чуканчето на ръката си. Вейлин пришпори Плюй и посече втори ездач: първо го рани в крака, а после обсипа с удари лицето му, докато онзи не падна с челюст, увиснала от черепа, а викът му бе заглушен от бликащата кръв. Трети ездач го връхлетя в галоп с насочено копие, на лицето му бе изписана кръвожадна ярост. Вейлин дръпна юздите на Плюй, изви се в седлото така, че върхът на копието го пропусна на сантиметри, вдигна меча си и го стовари върху шията на атакуващия кон. Животното рухна, пръскайки кръв, а ездачът му се търкулна от седлото и скочи на крака с изтеглена сабя. Плюй отново се надигна на задните си крака и размаханите му копита улучиха алпиранеца. Той залитна и шлемът отлетя от главата му.