Вейлин се обърна и видя лорд Дарнел, паднал на едно коляно пред кралската шатра. Зад него победените участници в мелето се отдалечаваха със залитане или пък ги изнасяха от терена, сред тях и барон Бандерс в ръждясалата му броня. Въпреки раболепието в поклона на лорд Дарнел главата му не бе сведена и той държеше шлема си под мишница. Очите му бяха приковани във Вейлин и блестяха с обезпокоителна ярост.
Лирна бързо изтри сълзите от лицето си и се поклони пак.
— Простете, татко — каза с насилено лекомислен тон. — Толкова отдавна не съм разговаряла с лорд Вейлин…
— Лорд Вейлин не може да обсебва вниманието ти тук, милейди.
По лицето ѝ пробяга гняв, но тя го овладя бързо и се насили да се усмихне.
— Разбира се. — Обърна се, протегна копринения шал и даде знак на лорд Дарнел да се приближи. — Бихте се добре, милорд.
Лорд Дарнел се поклони със скована официалност и посегна да вземе шала с металната си ръкавица. Трепна видимо, когато принцесата дръпна ръката си преди да е успял да я целуне. Отстъпи назад и пак впери яростния си поглед във Вейлин.
— Лорд Вейлин — каза той с треперещ от гняв глас, — доколкото разбирам, на братята от Шестия орден е забранено да приемат предизвикателства.
— Правилно, милорд.
— Много жалко. — Рицарят се поклони още веднъж на Лирна и на краля и си тръгна, без да хвърли поглед назад.
— Изглежда, си спечели неприязънта на лъскавото момче — отбеляза кралят.
Вейлин срещна погледа му и видя в него същата пресметливост, която помнеше от първата им омразна сделка.
— Свикнал съм с хорската неприязън, ваше величество.
— Е, ние пък те харесваме, нали, дъще? — попита кралят Лирна.
Тя кимна с безизразна физиономия и не каза нищо.
— Може би прекалено, струва ми се. Когато Лирна беше малка, се тревожех, че сърцето ѝ ще се окаже прекалено ледено, за да позволи привързаност към някой мъж. А сега откривам, че ми се иска то да замръзне отново.
Вейлин не бе свикнал да го смущават и намери това за трудно поносимо.
— Повикали сте ме, ваше величество?
— Да. — Кралят задържа още миг погледа си върху Лирна. — Да, така е. — Обърна се и махна към входа на шатрата. — Има някой, когото бих искал да видиш. Дъще, моля те остани и се опитай да напомняш на събралото се простолюдие, че ние ги превъзхождаме, та дори това да не личи на пръв поглед.
Гласът на принцесата бе лишен от всякаква емоция, когато отвърна:
— Разбира се, татко.
Вейлин падна на коляно и пое ръката, която тя му протегна, за да лепне още една целувка върху топлата ѝ кожа. „Дори ненадеждните могат да са полезни.“
— Ваше височество — обърна се той към нея, докато ставаше, усещайки остро присъствието на краля. — Не съм сигурен, че сте права.
— Права ли?
Това бе неправилно в много отношения, ужасяващо нарушение на етикета, но той пристъпи напред и я целуна по бузата, като прошепна в ухото ѝ:
— Мрачното не е суеверие. Идете в западния квартал и се поинтересувайте от историята за Едноокия.
— Опитваш се да ме изпиташ ли, Млади ястребе?
Отдалечаваха се от шатрата, придружени само от двама стражи. Кралят газеше през калта, краят на хермелиновата му роба беше оплескан. Изглеждаше някак си по-дребен, смален от възрастта, главата му едва стигаше до рамото на Вейлин.
— Да ви изпитам ли, ваше величество?
Кралят се извъртя към него.
— Не си играй с мен, момче! — Очите му се впиха във Вейлин. — Недей!
Вейлин срещна открито погледа му. Кралят можеше да е още бухал, но той вече не беше мишка.
— Приятелството ми с принцеса Лирна оскърбява ли ви, ваше величество?
— Вие не сте приятели. Не можеш да я понасяш, и то съвсем основателно. — Кралят наклони глава и присви очи в размисъл. — Тя искаше да ти покаже лъскавото момче, да събуди ревността ти. Нали?
„Кешет — спомни си Вейлин думите ѝ в градината на Ал Хестиан. — Атаката на лъжеца. Скрий една хитрост в друга.“ Лорд Дарнел беше за отвличане на вниманието, нещо, което баща ѝ очакваше. „Трябва да откажеш да направиш онова, което ще поиска баща ми от теб днес.“
Той сви рамене.
— Предполагам.
— Какво ѝ каза? Знам, че не си открадваше целувка.
Вейлин се усмихна смутено със стиснати устни.
— Казах ѝ, че красотата ѝ помръква, заедно с възможностите ѝ.
Кралят изсумтя и продължи да крачи прегърбен през калта.
— Не бива да я дразниш така. Наложително е да не ставате врагове. Заради Кралството, нали разбираш?
— Разбирам, ваше величество.