— Веднъж вече ти казах — каза Шерин, когато поспряха на път за дома на губернатора, — че никой няма да умре заради мен. И говорех сериозно, Вейлин.
— Съжалявам — отвърна той, изненадан от искреността си. Беше я наранил, беше я накарал да чувства всеки удар, нанасян на Илтис, беше ѝ показал убиеца в себе си.
Тя въздъхна и част от гнева ѝ се оттече от лицето ѝ.
— Разкажи ми за Червената ръка. Колко са умрели?
— Засега само сестра Гилма и една камериерка в дома на губернатора. Дъщеря му още се държи, макар че може вече и да е издъхнала.
— И няма други случаи? Няма признаци за болестта другаде в града?
Той поклати глава.
— Следвахме стриктно нарежданията на сестра Гилма.
— Значи бързите ѝ действия може би са спасили целия град.
Стигнаха до вратата на имението, където един от стражите задрънча със звънеца, за да извика губернатора. Докато чакаха, Вейлин оглеждаше мътните прозорци на къщата. След кончината на сестра Гилма мястото бе придобило зловещ вид, който се усилваше още повече от занемарената градина. Той наполовина очакваше на звънеца да не се отзове никой, защото Червената ръка най-после се е развилняла в дома, оставяйки от него само празна коруба, готова за факлите. Със срам осъзна, че се надява всичко да е свършило; след като в града нямаше други случаи, всичко можеше да приключи тук и сега и нямаше да има нужда да праща Шерин на опасност.
— Това губернаторът ли е? — попита тя.
— Да. — Срамната надежда на Вейлин угасна, щом внушителната фигура на губернатор Аруан се показа от къщата. — Мрази ни, но обича дъщеря си. Така го накарах да предаде града.
— Заплашил си я? — Шерин го зяпна. — В името на Вярата, тази война те е превърнала в чудовище.
— Нямаше да я нараня…
— Не казвай нищо повече, Вейлин. — Тя поклати глава, притворила очи от отвращение, и се извърна от него. — Просто млъкни, моля те.
Стояха в ледено мълчание, докато губернаторът се приближаваше. Стражите се стараеха да гледат настрани, а Вейлин усещаше гнева на Шерин като нож. Щом губернаторът стигна до тях, Вейлин ги представи един на друг и завъртя ключа в тежкия катинар, държащ портата.
— Тя губи сили — каза Аруан, докато отваряше портата. Гласът му бе трескав от надежда и отчаяние. — Снощи още говореше, но тази сутрин…
— Тогава по-добре да не се бавим, милорд. Ако благоволите да ми помогнете с това…
Вейлин остави сандъка. Сестра Шерин и губернаторът го вдигнаха заедно и тръгнаха към къщата. Шерин не го удостои дори с дума на сбогуване.
— Колко време ще отнеме, сестро? — попита той.
Тя спря, хвърли поглед назад, а в гласа ѝ нямаше никаква емоция.
— За приготвянето на лекарството са нужни няколко часа. След като се приложи, подобрението би трябвало да е незабавно. Върни се на сутринта. — И се извърна пак.
— Защо беше окована? — попита я Вейлин преди да е успяла да си тръгне. — Защо беше под стража?
Шерин не се обърна, а отговорът ѝ бе толкова тих, че той едва го чу.
— Защото се опитах да те спася.
Вейлин отпрати стражите и се настани да чака, запали огън и се сгуши в плаща си, тъй като настъпващата зима добавяше мраз във вятъра, духащ откъм морето. Часовете се точеха бавно, докато обмисляше думите на Шерин и гнева ѝ. „Опитах се да те спася…“
Френтис се появи, когато слънцето клонеше към хоризонта, седна срещу него и хвърли още дърва в огъня. Вейлин вдигна очи, но не каза нищо.
— Брат-командир Илтис ще живее — уведоми го Френтис с преднамерено весел тон. — Жалко. Обаче още не може да говори, само сумти и стене. Не е голяма загуба, чух достатъчно от плямпанията му по време на пътуването.
— Ти каза, че аспектът ти е заповядал да позволиш да се отнасят така с нея — каза Вейлин. — Защо?
В изражението на Френтис имаше болка, неохота да сподели информацията, която знаеше, че няма да бъде приета добре.
— Сестра Шерин е осъдена за измяна на Кралството и отричане на Вярата.
„Шерин в Черната твърд.“ При тази мисъл го заляха вълни на вина и безпокойство. „Какво ли е изтърпяла там?“
— Щом пристанахме, отидох право при аспект Елера — продължи Френтис. — Както ми нареди. Когато тя изслуша каквото имах да ѝ казвам, отидохме при аспект Арлин. Той успя да убеди краля да пусне сестра ни от двореца.
— От двореца ли? Значи не е била в Черната твърд?
— Изглежда, са я държали там, когато Четвъртият орден я арестувал, но принцеса Лирна я измъкнала. По всичко личи, че просто е влязла и е настояла да пуснат сестрата под нейно попечителство. Надзирателят решил, че тя действа по заповед на краля, затова ѝ я предал. Говори се, че аспект Тендрис изпаднал в бяс, щом научил за това, само че не можел да направи кой знае какво. Но така или иначе сестра Шерин още си беше затворничка, само дето имаше по-хубав затвор.