— Студено, аспект. — Бяха прекарали близо три месеца на нилсаелската граница с Кумбраел, преследвайки особено свирепа и фанатична група богопоклонници, които се наричаха Синове на Верния меч. Един от по-безобидните им навици беше да отвличат нилсаелски деца и насила да ги обръщат във вярата си. Подлагаха ги на най-разнообразен тормоз, за да си осигурят верността им; убиваха някои, ако се окажеха прекалено неподатливи или непослушни. Гонитбата през хълмовете и долините на Южен Нилсаел беше трудна, но полкът преследваше групата и я жилеше с такава ярост, че тя се бе смалила само до трийсетина души, когато я приклещиха в едно дълбоко дере. Богопоклонниците веднага убиха останалите им пленници, брат и сестра на осем и девет години, отвлечени няколко дни по-рано от нилсаелска ферма, а после почнаха да обстрелват Вълчите бегачи, като пееха молитви към своя бог. Вейлин остави на Дентос и стрелците му да ги избият до един и откри, че това изобщо не смущава съвестта му.
— Загуби? — поинтересува се аспектът.
— Четирима загинали, десет ранени.
— Жалко. И какво научи за тези… как бяха. Синове на Верния меч?
— Смятаха се за последователи на Хентес Мустор, за когото много кумбраелци вярват, че въплъщавал пророкувания Верен меч от тяхната Пета книга.
— А, да. Изглежда, в Кумбраел много се шуми около някаква Единайсета книга, Книгата на Верния меч, в която се разказвала историята на живота и мъченичеството на узурпатора. Кумбраелските епископи я заклеймиха като еретична, но мнозина жадуват да я прочетат. С подобни неща винаги е така — изгори една книга и от пепелта ѝ ще се пръкнат хиляда копия. Изглежда, убивайки един луд, ние сме създали нов клон на църквата им. Иронично, не мислиш ли?
— Много иронично, аспект. — Вейлин се поколеба, събирайки сили за онова, което имаше да каже, но както винаги аспектът беше на крачка пред него.
— Крал Янус иска подкрепата ми за своята война.
„Никога нищо ли не те изненадва?“, зачуди се Вейлин.
— Да, аспект.
— Кажи ми, Вейлин, вярваш ли, че във всяка уличка и зад всеки храст се таи алпирански шпионин, който постила пътя за нашествието на армиите им в нашата земя?
— Не, аспект.
— А вярваш ли, че алпиранските Отричащи отвличат децата ни, за да ги използват в неописуемо скверните си ритуали?
— Не, аспект.
— В такъв случай мислиш ли, че бъдещото богатство и просперитет на това Кралство зависят от това да си осигурим трите главни алпирански пристанища на Еринейско море?
— Не, аспект.
— И въпреки това си дошъл да искаш подкрепата ми от името на краля?
— Дойдох да поискам съвет. Кралят заплашва баща ми и семейството му, за да си осигури моето подчинение, но откривам, че не мога да ги опазя, докато хиляди умират в безсмислена война. Трябва да има някакъв начин да отклоним краля от този курс, някакъв натиск, който може да му бъде оказан. Ако всички Ордени заявят като един…
— Времето, когато Ордените говореха с един глас, е минало отдавна. Аспект Тендрис копнее за война срещу неверниците като зажаднял за бира пияница, докато братята ни в Третия орден са потънали в своите книги и наблюдават ставащото по света с хладно отчуждение. Петият орден по традиция не се меси в политиката, а що се отнася до Първия и Втория, те смятат, че единението на душите им с душите на Покойните има предимство пред всякакви мирски грижи.
— Аспект, някои неща ме карат да вярвам, че съществува още един Орден, може би по-могъщ от всички други, взети заедно.
Очакваше някакъв признак на шок или тревога, но аспектът само повдигна леко вежда.
— Виждам, че днес е денят, в който ще се разкрият всички тайни, братко. — Сплете дългите си пръсти и скри ръцете си под робата, после се обърна и кимна. — Ела да се поразходим.
Скреж хрущеше под нозете им, докато крачеха мълчаливо. Откъм тренировъчния плац се носеха викове и пъшкания на болка и триумф, които Вейлин помнеше толкова добре. Неочаквано го изпълни мъчителна носталгия, защото въпреки цялата болка и всички загуби през годините между тези стени онова беше по-простичко време, преди кралските кроежи и тайните на Вярата да внесат мрак и объркване в живота му.
— Как стигна до това знание? — попита накрая аспектът.
— На север срещнах един човек, брат от орден, който отдавна се смята за мит.
— И той ти каза за Седмия орден?
— Не без известно убеждаване от моя страна, и то само някои неща. Все пак потвърди, че съществуването на Седмия орден е тайна, известна на всички аспекти. Макар че, като се има предвид скорошният разрив с Четвъртия орден, подозирам, че аспект Тендрис е в неведение за тази информация.