— Вземи го — настоя Вейлин и пак му подаде меча. — Предпочитам да си ти, а не лорд Велсус.
— Както желаете. — Губернаторът взе меча с пухкавите си ръце. — Нищо ли не мога да направя за вас?
— Ами… всъщност кучето ми…
Пета част
В по-дългите игри, където Атаката на Лъжеца или някой от другите описани по-горе гамбити се е провалила, се разкрива най-пълно сложността на кешет. В следващите глави ще разгледаме най-ефективните стратегеми, които могат да се приложат в дългата игра, като започнем с Размяната на Стрелеца, получила името си от една маневра, изпълнявана от алпиранските конни стрелци. Подобно на Атаката на Лъжеца, Размяната на Стрелеца включва подвеждане, но също така запазва потенциала да се възползва от непредвидена възможност. Един умел играч може да настъпва срещу две фигури, като оставя противника в неведение за крайната си цел, докато не му се разкрие най-благоприятната възможност.
Записките на Верниерс
— И?
Ал Сорна беше млъкнал, след като бе казал последните си думи към губернатора.
— Какво „и“? — попита.
Преглътнах яда си. Ставаше все по-ясно, че севернякът се забавлява да ме дразни.
— Какво стана после?
— Знаеш какво. Чаках пред стените и на сутринта пристигна лорд Велсус с отряд от Имперската гвардия да ме арестува. Съответно принц Малциус беше върнат невредим в Кралството. Янус умря скоро след това. Историята ви описва надълго и нашироко процеса срещу мен. Какво друго мога да ти кажа?
Осъзнах, че е прав: доколкото можеше да свидетелства писаната история, разказът му бе подробен и даваше много неизвестна дотогава информация, като изясняваше причините за войната и природата на Кралството, което я бе започнало. Но открих, че съм завладян от убеждението, че има и още нещо, от непоколебимото чувство, че разказът му не е пълен. Спомних си моментите, когато гласът му се запъваше, само едва-едва, но достатъчно, за да ме увери, че затаява нещо, може би скрива истини, които няма желание да разбули. Погледнах безбройните думи, красящи листовете, които осейваха палубата около постелята ми, и настроението ми се влоши, като си помислих колко труд ще е нужен да се потвърди този разказ, какви пространни изследвания ще трябва да се направят, за да подкрепят такава история. „Къде ли е истината сред всичко това?“, зачудих се.
— Е — казах и събрах листовете, като гледах да не ги разбъркам. — И това ли е обяснението за войната? Просто лудостта на един отчаян старец?
Ал Сорна се бе изтегнал на постелята си, хванал ръце зад главата си и забил очи в тавана. Изражението му беше мрачно и замислено. Прозя се.
— Това е всичко, което мога да ви кажа, милорд. — Неизвестно защо пак се държеше официално. — А сега, ако ми позволите, ще си почина малко, утре ме чака сигурна смърт и предпочитам да я посрещна бодър.
Прегледах листовете и перото ми отбеляза пасажите, където подозирах, че не е бил съвсем откровен. Със смущение открих, че са повече, отколкото бих искал, дори забелязах няколко несъответствия.
— Каза, че никога повече не си я виждал — казах. — И все пак твърдиш, че принцеса Лирна е била на Летния панаир, където Янус те е въвлякъл във военните си кроежи.
Той въздъхна, без да се обръща.
— Разменихме си само бегли поздрави. Не мислех, че си струва да го споменавам.
Осени ме смътен спомен, частица от моите собствени изследвания, предприети, докато подготвях историята си на войната.
— Ами каменоделецът?
Колебанието му бе съвсем мимолетно, но ми издаде много.
— Каменоделецът?
— Каменоделецът, с когото сте се сприятелили в Линеш. Къщата му била подпалена заради това. Когато правех проучвания за окупацията на града, тази история бе добре известна. И въпреки това ти не го споменаваш.
Той сви рамене.
— Едва ли бих го нарекъл приятелство. Исках от него да издяла статуя на Янус за градския площад. Нещо, което да потвърди неговата власт над града. Не е нужно да казвам, че каменоделецът отказа. Но това не попречи на някой да изгори къщата му. Мисля, че той и жена му напуснаха града след края на войната, и добре направиха.
— Ами сестрата от вашата вяра, която попречила на Червената чума да опустоши града? — продължих да настоявам, вече по-ядосан. — Какво ще кажеш за нея? Гражданите, с които говорих, ми разправяха много за нейната доброта и близостта ви. Някои дори мислеха, че сте били любовници.