Изми се в прибоя, а после тръгна към Линеш. Мина около час, докато стигне до уреченото място. Седна и зачака.
Докато седеше, кръвната песен се надигна в нова мелодия, много по-силна и по-ясна. Мислите се въртяха в главата му и той откри, че музиката се променя заедно с тях: стана скръбна, когато си спомни за последното скимтене на Белег, величава, когато преиграваше в ума си битката със създанието, било някога Баркус; и с тази музика дойдоха образи, звуци, чувства, които знаеше, че не са негови. Разбра, че за първи път наистина владее песента си, че най-после пее.
Някъде, на място, което не беше място, нещо пищеше, молеше за прошка някаква невидима ръка, която въздаваше наказание от безбрежна болка, болка от милосърдие или злост.
В един дворец далеч на север млада жена съчиняваше приветствието, с което щеше да посрещне брат си при неговото завръщане, грижливо изпипана реч, съчетаваща с майсторска точност скръб, съжаление и вярност. Щом остана доволна, младата жена остави перото на масата, поиска от камериерката си да ѝ донесе нещо освежително и когато се увери, че е сама, зарови съвършеното си лице в ръцете си и заплака.
На запад друга жена се взираше в просторен океан и отказваше да плаче. Държеше две дървени блокчета, увити във фино извезан копринен шал. Под нея морето блъскаше по корпуса на кораба и вдигаше пръски пяна. Ръката я сърбеше да хвърли вързопчето във вълните, в гърдите ѝ гореше гняв, сурова болка, от която не можеше да избяга и която пораждаше омразни мисли. Жаждата за отмъщение бе непонятна за нея, никога досега не я бе изпитвала. Зад гърба ѝ се разнесе вик на болка, тя се обърна и видя моряк, който бе паднал от въжетата, стискаше счупения си крак и ругаеше на неразбираем за нея език.
— Не мърдай! — каза му тя и отиде при него, като преди това прибра блокчетата и шала в гънките на плаща си.
На борда на друг кораб, плаващ през друг океан, седеше младеж, мълчалив и неподвижен, лицето му беше безизразна маска. Въпреки неподвижността си той всяваше страх в екипажа: заповедите изрично сочеха, че да пробудят интереса му би означавало бърза смърт. Макар че младежът бе неподвижен като статуя, белезите по гърдите му под ризата горяха в жестока агония.
Вейлин съсредоточи песента в една-единствена чиста нота и я запрати през пустините, джунглите и океана, който ги делеше: „Ще те намеря, братко.“
Младежът се напрегна за миг, което предизвика боязливи погледи у онези, които го пазеха, а после се върна към предишното си неподвижно, безизразно състояние.
Видението избледня, песента заглъхна и Вейлин остана да седи под палещото слънце.
В маранята на изток се вдигаше прашен облак, който скоро се превърна в група ездачи начело с Великия прокурор Велсус. Препускаха, жадни да приберат наградата си.
Приложение I
Действащи лица
Кралският дом Ал Ниерен
Янус Ал Ниерен — крал на Обединеното кралство.
Малциус Ал Ниерен — син на Янус, принц на Кралството, наследник на трона.
Лирна Ал Ниерен — дъщеря на Янус, принцеса на Кралството.
Благородният дом Сорна
Кралик Ал Сорна — Първи меч на кралството, бивш Военачалник на кралската армия.
Вейлин Ал Сорна — син на Кралик, брат от Шестия орден.
Алорнис Динал — незаконородена дъщеря на Кралик.
Благородният дом Мирна
Ванос Ал Мирна — Меч на кралството, Върховен лорд на Северните предели.
Дарена Ал Мирна — намерениче от народа на лонаките, приемна дъщеря на Ванос.
Благородният дом Сендал
Артис Ал Сендал — първи министър в Съвета на единството.
Норта Ал Сендал — брат от Шестия орден, син на Артис, другар на Вейлин.
Благородният дом Хестиан
Лакрил Ал Хестиан — лорд-маршал на Двайсет и седми кралски конен полк, по-късно Военачалник на кралската армия.
Линден Ал Хестиан — лорд-маршал на Трийсет и пети кралски пехотен полк, син на Лакрил, приятел на Вейлин.