— Градът. — „Мъже, жени, деца… пищящи сред пламъците.“
— Да. Това ги измъчваше и сложи край на брака им. Тя го отблъсна. Баща ти започна да прекарва повече време навън. Не знам как се е запознал с жената, която му е родила дъщеря. Но след смъртта на майка ти, когато ти беше изпратен в Шестия орден, те се преместиха при него. Той поиска позволение да се ожени отново и да узакони момичето, но кралят отказа. Военачалникът трябва да е за пример, модел за подражание. Не след дълго баща ти напусна поста си.
— Майка ми знаеше ли? За момичето.
— Не мисля. Точно тогава здравето ѝ се влоши. Беше притеснена за твоето бъдеще. — Елера посегна и приглади косата на челото му. — Имаше големи надежди за теб. Въпреки всички добрини и излекувани хора ти беше най-скъпото ѝ постижение.
— Радвам се, че не е жива да види в какво се превърнах.
Плесницата бе бавна по неговите стандарти, но толкова неочаквана, че не успя да я блокира.
— Никога не го казвай! — Гласът ѝ бе изпълнен с гняв, а той търкаше зачервената си буза. — В какво си се превърнал? Храбър младеж, който спаси живота ми. Както и живота на сестра Шерин. Знам, че духът на майка ти е горд от това какъв си станал.
— Аз съм убиец. Само това знам да правя.
— Ти си воин, служещ на Вярата. Не го забравяй. Сега може да не значи много, но след време ще разбереш.
— Желанието ѝ не беше такова. Баща ми ме прати в Ордена, за да прибере курвата си в нейната къща…
— Решението не беше негово.
— Значи е било поредната кралска заповед. Символ на отдадеността му.
— Това беше предсмъртното желание на майка ти.
Той осъзна, че са го зашлевили отново, но много по-силно. Главата му се завъртя и мислите му запрепускаха. „ЛЪЖИ! Тя лъже! Майка ми никога не би го пожелала.“
— Вейлин?
Той се надигна от пейката и залитна. Коремът му кипеше от гадене и объркване, но отслабналите крака направиха едва няколко крачки, преди да рухне в ценните орхидеи и от очите му да бликнат сълзи.
— Вейлин. — Тя го прегърна, за да успокои риданията му. — Съжалявам. Трябваше да ти го кажа.
— Защо? — прошепна той в гърдите ѝ. — Защо го е сторила?
— Защото бе достатъчно смела да погледне в теб и да види мъжа, в който е предопределено да се превърнеш. Молеше се на Покойните да наследиш дарбата ѝ и да прекараш живота си като лечител. Но докато растеше, виждаше, че си наследил уменията на баща си. Ако беше останал с него, щеше да имаш друг живот. Пак щеше да служиш, но не на Вярата, а на краля. Знаеш ли, че той имаше планове за теб? Щеше да си му много полезен. Майка ти загуби съпруга си заради плановете му и не искаше да загуби и сина си. Когато здравето ѝ се влоши, тя знаеше, че няма да може да те защити, а баща ти винаги би се подчинил на своя монарх. Тя познаваше аспект Арлин добре от кумбраелските войни и го помоли да те вземе. Той се съгласи, макар да знаеше, че рискува конфликт с Короната. Баща ти се разгневи страшно, когато научи, но тя умираше и с последното си желание го накара да обещае, че ще те даде на Ордена. Това бе последната му проява на вярност към нея.
„Верността е нашата сила… Вярност към крал… Вярност към предадена съпруга…“
Гласът му премина в шепот и той сподели една от дълбоко пазените си тайни.
— Веднъж я чух, първата вечер в Ордена, докато се тресях от страх. Чух я да казва името ми.
Елера го прегърна силно.
— Тя те обичаше много. Когато те положих в ръцете ѝ, засия от радост.
Той се дръпна и я погледна объркано.
Елера се усмихна и го целуна по челото.
— Аз ти бях акушерка, Вейлин Ал Сорна. Беше голямо и пищящо бебе.
„Въпроси. Толкова много въпроси.“ Някак си успя да се стърпи и да ги остави неизречени. Тези отговори му стигаха засега. Елера продължи да го държи, докато хлипането му не престана, след което му помогна се върне в къщата.
Вейлин си тръгна след два дни, като се сбогува сърдечно с братята и сестрите. Сестра Шерин отсъстваше. Елера я беше пратила по южното крайбрежие, където имаше много пострадали след безредиците. Щяха да минат почти пет години преди Вейлин да я срещне отново.
6.
Възстанови се за няколко дни без някакви остатъчни ефекти освен склонността да кашля в студените утрини и пожизнена подозрителност към твърде любвеобилните жени — нещо, което не създаваше често грижи на брат от Шестия орден. Завръщането му в Ордена бе посрещнато със заучено безразличие от инструкторите, в рязък контраст със сърдечното сбогуване, което получи от братята и сестрите от Петия орден. Братята му, разбира се, се държаха различно, суетяха се около него със смущаваща загриженост, държаха го в леглото цяла седмица и му тъпчеха храна в гърлото при всеки сгоден случай. Даже Норта взе участие, макар че Вейлин долови определен садизъм в начина, по който подпъхваше одеялата под него и поднасяше супената лъжица към устата му. Френтис беше най-лошият от всички — прекарваше всяка свободна минута в тяхната стая в кулата, бдеше разтревожен над него и се вълнуваше дори при най-лекото покашляне или признак за лошо здраве. Спечели си първия бой с пръчка от инструктор Солис за неявяване на тренировка с мечове, защото бе притеснен от това, че през нощта Вейлин бе вдигнал температура. Накрая аспектът му забрани да влиза в стаята под заплаха от прогонване.