В резултат на покушенията се наложи да изберат нови аспекти на Четвъртия и Втория орден, процес, който изискваше Конклав на правоверните. Вейлин и Кейнис бяха избрани да придружат аспект Арлин на заседанията, уж в ролята на телохранители, поради недостиг на заклети братя в Дома на ордена, след като безредиците в Кралството бяха отвели повечето от тях надалеч. Вейлин обаче подозираше, че аспектът иска да научат нещо за това как различните ордени служат на Вярата.
Конклавът се състоя в заседателната зала в Дома на Третия орден, просторно помещение със сводест таван и дълги пейки покрай стените. Освен аспектите присъстваха и много от старшите инструктори на всеки орден, които също имаха право на глас при обсъждането. На Кейнис и Вейлин обаче им бе наредено да не изказват мнение.
— Не съм си и мечтал, че ще ми позволят да дойда тук, братко — прошепна ентусиазирано Кейнис, почти разтреперан от въодушевление, докато заемаха местата си зад аспект Арлин, който седеше на първия ред. — Да присъстваме на избора на двама аспекти. Това е истинско щастие.
Вейлин забеляза, че е донесъл солиден запас пергаменти и парче въглен.
— Да не би вече да започваш „Историята на брат Кейнис“?
— Всъщност смятах да я нарека „Книга за петимата братя“.
— Шестима сме, ако броим и Френтис.
— О, и той ще получи страничка-две, не се тревожи.
Аспект Сила Колвис от Първия орден вече бе тук, заедно с двайсетина от инструкторите, облечени в белите роби на ордена си. Всички бяха над шейсетте, а сбръчканите им лица изглеждаха потънали в размисъл, освен ако не спяха. Следващата пристигнала беше аспект Елера, придружена само от трима братя и две сестри. Вейлин посърна, щом видя, че Шерин не е сред тях. Аспект Дендриш Хендрил от Третия орден пристигна последен: потеше се обилно, докато вмъкваше огромното си тяло в стаята, и се настани на първия ред срещу аспект Арлин. Близкото му разминаване със смъртта явно бе оставило своя белег — кожата му бе сивкава, за разликата от предишното свинско розово, а очите му бяха хлътнали в месестото му лице като две камъчета, натикани в меко тесто. Водеше със себе си повече инструктори от останалите аспекти — над трийсет, предимно мъже, които, изглежда, имаха еднаква отвратителна миризма. В очите му трепна съвсем слаба искрица на разпознаване, щом зърна Кейнис, но той дори не поздрави младежа, който му бе спасил живота. На Вейлин даже му се стори, че долавя възмущение в държанието на аспекта. „Сигурно го е боляло почти колкото от отровата да бъде спасен от един от нас“, предположи той.
Аспект Колвис стана и отиде до подиума по средата на залата. Брадатото му лице бе сериозно в съответствие с важността на момента.
— Аспекти, инструктори, братя, сестри, свикани сме на конклав. На нас се пада да решим бъдещето на два от ордените. Такова нещо не се е случвало досега в нашата Вяра и ни е наложено от ужасните събития, отнели живота на двама от най-високопоставените ни събратя. Не е нужно човек да е мъдрец, за да осъзнае, че се намираме в зората на нов ден за нашата Вяра, ден на изпитание, ден, в който скъпите на сърцето ни убеждения ще се сблъскат с най-тежко предизвикателство. Помнете добре това, докато вземаме решенията си днес. — Обърна се към един брат от Третия орден, който стоеше в готовност близо до подиума. — Братко, моля те, покани кандидатите да се присъединят към нас.
Двамата бъдещи аспекти бяха въведени в залата: жена на около трийсет и мъж, когото Вейлин бе виждал и преди, с остри черти и черна роба — Тендрис Ал Форне. Жената бе представена като инструктор Лиеса Илниен от Втория орден, мила и ведра жена в сиво-кафява роба, която посрещна спокойно погледите на присъстващите. Тендрис Ал Форне от Четвъртия орден беше пълна нейна противоположност: взираше се в публиката със свирепост, която можеше да мине за предизвикателство. Странното веселие, което Вейлин бе видял у него преди три години, бе изчезнало, но фанатизмът му си оставаше. Тендрис огледа набързо събранието, очите му се спряха за кратко на Вейлин и той му кимна лекичко.
— Тези двамата идват пред нас, за да получат одобрението ни — каза аспект Колвис на събралите се представители на ордените. — Вярата изисква да обсъдим предимствата от тяхното назначаване. Ще изслушаме въпросите ви сега.
Аспект Хендрил бе първият, който вдигна ръка и се обърна с въпрос към Лиеса Илниен.
— Многожалейният аспект, когото искате да заместите… — започна той, млъкна и се изкашля силно в една дантелена кърпичка, — служи като аспект на Втория орден над двайсет години. Мислите ли, че можете да предложите същия опит?