— Рийс…
— Извинявай. Ти съвсем ме изненада — усмихна се той. — На човек не му се случва всеки ден да получава предложение за женитба от такова хубаво момиче.
Усмихваше се, опитвайки се да се измъкне от положението, без да я обиди. „Извинявай, Елизабет, но…“
— Съгласен съм — реши Рийс.
Елизабет изведнъж почувства, че от раменете й се смъкна огромен товар. До този момент не бе осъзнавала колко важно е било всичко това. Вече бе спечелила време, за да може да открие кой е врагът й. Тя и Рийс можеха заедно да сложат край на всички неприятности, струпали се на компанията. Но имаше още нещо, което трябваше да се изясни.
— Ти ще бъдеш президент на компанията — каза тя, — но решаващият глас по отношение на акциите ще имам аз.
— Ако аз ръководя компанията… — започна намръщено Рийс.
— Ти ще я ръководиш — увери го Елизабет.
— Но контролният пакет…
— Остава на мое име. Искам да бъда сигурна, че няма да бъде продаден.
— Разбирам.
Тя усещаше неодобрението му. Искаше й се да му каже, че вече е взела решение. Щяха да пуснат акциите за продажба на борсата и членовете на съвета ще могат да продадат дяловете си. Но с Рийс начело на компанията Елизабет вече нямаше да се страхува, че външни хора ще вземат надмощие в нея. Той щеше да бъде достатъчно силен, за да се справи с тях. Но Елизабет не можеше да си позволи подобно нещо преди да открие кой се опитва да съсипе компанията. Имаше отчаяна нужда да разкаже на Рийс за всичко това, но знаеше, че моментът все още не е подходящ, така че само добави:
— С изключение на това управлението ще бъде изцяло в твои ръце.
Рийс се бе изправил, гледайки я мълчаливо, а на нея й се стори, че това продължава ужасно дълго. Накрая я попита:
— Кога… би искала да се оженим?
— Колкото е възможно по-скоро.
На сватбата в Цюрих дойдоха всички с изключение на Ана и Валтер, който се беше разболял. Алек и Вивиан, Елен и Шарл, Симонета и Иво. Изглеждаше, че се радват за Елизабет, но радостта им я караше да се чувства като измамница. Тя не се бе омъжила, а бе сключила сделка.
Алек я прегърна и каза:
— Знай, че ти желая всичко най-добро.
— Зная, Алек. Благодаря ти.
Иво сияеше от щастие.
— Carissima, мечтата на бедняка е да намери богатство, а мечтата на кралете е да намерят любов.
— Кой е казал това? — попита усмихнато Елизабет.
— Аз го казвам — заяви Иво. — Надявам се, че Рийс разбира какъв късметлия е.
— Аз непрекъснато му го повтарям — весело подхвана тя.
Елен дръпна Елизабет настрана.
— Ти си пълна с изненади, скъпа. Нямах никаква представа, че между теб и Рийс има нещо.
— Всичко стана неочаквано.
Елен я изгледа със спокоен и преценяващ поглед.
— Да. Сигурна съм, че е било така.
Сватбената церемония бе последвана от прием в Бор-о-Лак. Външно всички бяха весели, но Елизабет усещаше подмолните течения. В залата витаеше някакво зло, но тя не можеше да определи от кого се излъчва то. Знаеше само, че в залата има човек, който я мрази. Усещаше с цялото си същество омразата му, но когато се оглеждаше наоколо, виждаше само усмихнати и приятелски настроени лица. Шарл вдигна чашата си за поздрав… Елизабет бе получила заключението за експлозията в лабораторията. „Експлозивът е произведен във вашата фабрика в околностите на Париж.“
А Иво, с ухиленото си лице… „Банкерът, който е бил заловен при опит да изнесе нелегално пари от Италия, е попаднал в предварително поставената му клопка. Някой е предупредил граничния контрол. Иво Палаци.“
Алек? Валтер? Кой? Елизабет продължаваше да се пита.
На следващата сутрин се проведе заседание на Управителния съвет и Рийс Уйлямс бе единодушно избран за президент и главен оперативен ръководител на „Рофи и синове“. Шарл зададе въпроса, който бе в мислите на всички присъстващи:
— Е, сега, след като си ръководител на компанията, ще ни разрешиш ли да продадем акциите си?
Елизабет усети напрежението, което изведнъж обхвана залата.
— Контролният пакет от акции е все още на името на Елизабет — уведоми ги Рийс. — Решението ще вземе тя.
Всички извърнаха глава към Елизабет.
— Няма да продаваме — съобщи тя.
Когато Елизабет и Рийс останаха сами, той я попита:
— Какво ще кажеш за меден месец в Рио?
Елизабет го погледна и сърцето й се разтуптя. Той продължи:
— Нашият управител там заплашва, че ще напусне. Не можем да си позволим да го загубим. Бях запланувал да замина там утре и да оправя нещата. Но ще изглежда малко неудобно, ако замина без младоженката.
Елизабет кимна.
— Да, разбира се.
„Аз съм една глупачка — каза си тя. — Всичко беше моя идея. Това е сделка, а не брак. Нямам право да очаквам нищо от Рийс.“ Но все пак някакъв глас вътре в нея й подсказваше: „Знае ли се какво може да се случи?“