И тъй като децата растяха, животът на Иво ставаше все по-сложен. Като се смятат съпругата, любовницата и шестте деца, Иво трябваше да се справя с осем рождени дни, осем именни дни и по два пъти всеки празник. Направил бе необходимото децата да учат в съвсем отдалечени училища. Момичетата бяха записани във френския манастир „Сен Доминик“ на Виа Касиа, а момчетата — в „Масимо“, училище на йезуитите в квартала ЕУР. Иво се срещаше с всички техни учители и ги очароваше, помагаше им с домашните, играеше с тях и им поправяше счупените играчки. Трябваше да прилага цялата си находчивост, за да може да се оправя с две напълно отделни семейства, но той успяваше във всичко. Бе наистина примерен баща, съпруг и любовник. На Коледа оставаше вкъщи със Симонета, Изабела, Бенедета и Камила. В деня на Бефана, шести януари, Иво се обличаше като вещицата Бефана и раздаваше подаръци и карбоне — черните, твърди бонбони, обожавани от децата, на Франческо, Карло и Лука.
Съпругата и любовницата на Иво бяха красиви, а децата му — умни и хубави и той се гордееше с всички тях.
Животът бе чудесен.
И тогава боговете му обърнаха гръб.
Както при всички големи бедствия, неприятностите на Иво започнаха без никакво предупреждение.
Той се бе любил със Симонета същата сутрин преди закуска, а после бе отишъл направо на работа, където съвестно изпълни сутрешната си програма. В един часа каза на секретаря си — мъж, по настояване на Симонета, че ще има срещи през целия следобед.
Усмихвайки се при мисълта за очакващите го удоволствия, Иво заобиколи строежа, блокиращ улицата към „Лунго Тевере“, където от седемнайсет години строяха метрото, пресече моста по посока на „Корсо Франция“ и след трийсет минути вкарваше колата си в гаража на Виа Монтемигнайо. В момента, в който отвори вратата на апартамента, Иво разбра, че се е случило нещо ужасно. Франческо, Карло и Лука бяха се скупчили разплакани около Донатела и докато Иво вървеше към нея, тя го погледна с такава омраза, че за момент той си помисли, че сигурно е сбъркал апартамента.
— Strouzo!3 — извика тя срещу него.
Иво се огледа наоколо, без да знае какво да прави.
— Любов моя… Дечица… Какво се е случило? Какво съм направил?
Донатела се изправи.
— Ето какво си направил! — хвърли тя в лицето му новия брой на списание „Оджи“. — Погледни това!
Озадачен, Иво се наведе и вдигна списанието. На корицата имаше снимка на него самия, Симонета и трите им дъщери. Заглавието на статията бе: „Баща на семейство“.
Господи! Изобщо бе забравил за това. Преди няколко месеца списанието бе помолило за разрешение да напишат статия за него и той, без да мисли много, бе дал съгласието си. Но Иво изобщо не бе си представял, че ще придадат такава важност на статията.
Вдигна очи към разплаканата си любовница и децата и измънка:
— Сега ще ви обясня…
— Децата в училището вече са им обяснили! — изпищя Донатела. — Децата ми се върнаха вкъщи разплакани, защото всички в училището им викат „копелета“!
— Миличка, аз…
— Хазяинът и съседите се държат с нас, като че ли сме прокажени. Не можем да ги погледнем вече в очите от срам. Трябва да махна децата оттук.
Иво я зяпна като ударен от гръм.
— Какви ги говориш?
— Ще се махна от Рим и ще взема децата със себе си.
— Те са и мои деца! — извика той. — Не можеш да направиш това.
— Опитай се да ме спреш и ще те убия.
Истински кошмар. Иво стоеше, гледаше тримата си синове и изпадналата в истерия обожавана любовница и мислеше: „Възможно ли е на мен да ми се случи това?“ Но Донатела не беше свършила с него.
— Преди да си тръгнем — съобщи му тя, — искам един милион долара. В брой.
Казаното бе толкова абсурдно, че Иво започна да се смее.
— Един милион…
— Или ще ми го дадеш, или ще се обадя на жена ти.
Това стана преди шест месеца. Донатела, все още не бе изпълнила заплахата си, но Иво знаеше, че ще я изпълни. С всяка седмица засилваше натиска. Обаждаше му се по телефона в службата и заявяваше:
— Не ме интересува откъде ще намериш парите. Намери ги!
Имаше само един начин, по който Иво можеше евентуално да се сдобие с такава огромна сума. Ако можеше да продаде акциите си в „Рофи и синове“. Сам Рофи бе човекът, който блокираше продажбата, излагаше на опасност брака на Иво, рискуваше бъдещето му.