„Правели са траверс през глетчера… Мистър Рофи се подхлъзнал и въжето му се скъсало… Паднал в една бездънна пукнатина…“
Рийс си представи как тялото на Сам полита надолу в пукнатината на глетчера и се удря с все сила в непрощаващия лед. Опитваше се да не мисли за разигралата се трагедия. Тя оставаше в миналото. Сега трябваше да се погрижи за настоящето. Роднините на Сам Рофи трябваше да бъдат уведомени за смъртта му. А те бяха пръснати по целия свят. Налагаше се да подготви съобщение за пресата. Новината щеше да се разпространи като шокова вълна сред международните финансови кръгове. А тъй като компанията бе изпаднала във финансова криза, от първостепенна важност бе да се намали до минимум отражението от смъртта на Сам Рофи. Това щеше да бъде негова работа.
Рийс Уйлямс бе срещнал за първи път Сам Рофи преди девет години. По онова време двайсет и пет годишният Рийс работеше като търговски пътник в една малка фармацевтична фирма. Бе умен и с новаторски идеи, а когато компанията се разрасна, името му бързо се разчу. Предложиха му работа в „Рофи и синове“, а след като отказа, Сам Рофи откупи компанията, в която работеше Рийс, и изпрати да го повикат. И досега си спомняше изключителната сила от присъствието на Сам Рофи по време на първата им среща.
— Мястото ти е тук, в „Рофи и синове“ — бе го уведомил той. — Затова купих тая старомодна фирмичка, в която работиш.
Рийс се бе почувствал едновременно поласкан и раздразнен.
— А ако не искам да остана?
Сам Рофи се бе усмихнал и бе отвърнал самоуверено:
— Ще поискаш да останеш. Ние с тебе имаме нещо общо, Рийс. И двамата сме амбициозни. Ние искаме да притежаваме света. Аз ще ти покажа как.
Думите му бяха като магия, обещавано пиршество за пламенните желания, бушуващи в младия мъж, защото той знаеше нещо, което Сам Рофи не знаеше — че Рийс Уйлямс не съществува. Името бе само мит, създаден от отчаяние, бедност и яростна упоритост. Роден бе близо до въглищните находища в Гуент и Кармартен — белязаните в червено долини на Уелс, където пясъчниците и приличащите на чинии пластове от варовик и въглища се гушеха сред зеленината на околността. Израсна в земя на митовете, където самите названия звучаха поетично: Брекън, Пени Феи, Пендърин, Глинкоръг и Маестег. Земя на легендите, където скритите дълбоко в земята въглища са се образували преди 280 милиона години и където околността някога е била покрита с толкова много дървета, че катериците са можели да преминават от Брекън Бийкънс до морето без изобщо да стъпват на земята. Но настъпила индустриалната революция и красивите зелени дървета били отсечени от въглищарите, за да бъдат поддържани ненаситните пещи на стоманодобивната промишленост.
Момченцето растяло с имената на герои от други времена и светове. Робърт Фарър, изгорен на кладата от католическата църква заради отказа му да даде обет за безбрачие и да напусне жена си; крал Хайуел Добрия, въвел законността в Уелс през X век; славния воин Бричън, създал дванайсет сина и двайсет и четири дъщери и храбро устоявал на всички нападения срещу кралството му. Момчето израснало в земя на славни подвизи. Но не всичко било така славно. Предците на Рийс били миньори и момченцето свикнало да слуша ужасните разкази на баща си и чичовците си. Разказвали му за тежките времена, когато нямало никаква работа, когато богатите въглищни находища в Гуент и Кармартен били затворени по време на лютата битка между компаниите и миньорите и унизителната бедност на миньорските семейства прекършила амбицията и гордостта на мъжете, смазала мъжествения им дух и сила, принуждавайки ги в крайна сметка да отстъпят.
Когато мините заработили пак, настъпил друг ад. Повечето от роднините на Рийс намерили смъртта си в тях. Някои загинали в недрата на земята, а други изкашляли до смърт почернелите си дробове. Малцина надживели трийсетте.
Рийс слушал разказите на баща си и преждевременно остарелите чичовци за миналото, за срутвания, осакатявания и стачки, за добри и лоши времена, но на момчето му се струвало, че всичко било едно и също. Лошо. Мисълта да прекара живота си в подземен мрак го отвращавала. Разбирал, че трябва да избяга.
Избяга от къщи, когато бе на дванайсет години. Напусна долините на въглищата и стигна до морския бряг — до залива Съни Рени и до Левърнок, където идваха богати туристи. Момчето пренасяше багаж, помагаше на дамите да слизат по стръмните скали до плажа, мъкнеше тежките кошници за пикник, караше теглена от понита каручка в Пенарт и работеше в увеселителния парк в залива Уитмор.
Намираше се само на няколко часа път от родния си дом, но разликата беше неизмерима. Хората тук бяха от друг свят. Рийс Уйлямс никога не си беше представял, че съществуват толкова красиви хора или толкова разкошни дрехи. Всяка жена му приличаше на кралица, а всички мъже бяха елегантни и изискани. Такъв бе мечтаният от него свят и той бе готов на всичко, за да стане част от него.