Когато Рийс Уйлямс стана на четиринайсет години, вече бе спестил достатъчно пари, за да си плати пътя до Лондон. Първите три дни прекара, като просто скиташе из огромния град, заглеждаше се във всичко, попивайки жадно невероятните гледки, звуци и аромати.
Първата му работа бе като прислужник в един магазин за текстил. Там имаше двама продавачи и една продавачка, която караше сърцето на младото момче от Уелс да замира всеки път когато я видеше. Мъжете се отнасяха към него така, както се и очакваше — като с боклук. Той беше странен екземпляр. Обличаше се чудато, имаше отвратителни маниери и говореше с непонятен акцент. Не можеха дори да произнесат името му. Наричаха го Райе, Рай или Риз. „Правилното е Рийс“ — непрекъснато им повтаряше той.
Момичето го съжаляваше. Името й бе Гледис Симпкинс и делеше едно апартаментче с още три момичета. Един ден тя позволи на момчето да я изпрати до тях след работа и го покани на чаша чай. Младият Рийс бе страшно притеснен. Мислеше си, че това ще бъде първото му сексуално преживяване, но когато се опита да прегърне Гледис, тя го погледна за миг, а после се засмя. „Няма да получиш нищо от мен — каза му тя. — Но ще ти дам един съвет. Ако искаш да направиш нещо от себе си, купи си нормални дрехи, образовай се малко и се научи да се държиш сред хора.“ Огледа мършавото, страстно, младо лице и се взря в дълбоките сини очи на Рийс, добавяйки: „От теб ще стане нещо, когато пораснеш.“
„Ако искаш да направиш нещо от себе си…“ В този момент се роди измисленият Рийс Уйлямс. Истинският Рийс Уйлямс бе едно необразовано и просто момче, без произход, без възпитание, без минало и без бъдеще. Но той притежаваше въображение, интелигентност и страстно честолюбие. Това му стигаше. Зае се със създаването на образа на това, което искаше да бъде, на човека, който възнамеряваше да бъде. Когато се поглеждаше в огледалото, не виждаше недодяланото и мърляво момче със смешния акцент — образът в огледалото бе приветлив, изискан и преуспяващ. Стъпка по стъпка Рийс започна да се пригодява Към създадения в съзнанието му образ. Тръгна на вечерно училище и започна да прекарва свободните си дни в художествените галерии. Посещаваше често библиотеките или отиваше на театър, сядаше в галерията и разглеждаше внимателно елегантните дрехи на седналите на първите редове мъже. Пестеше от храната си, за да може веднъж в месеца да отиде на изискан ресторант, където старателно копираше държанието на другите посетители. Наблюдаваше, учеше се и запомняше. Приличаше на гъба — изтриваше миналото и попиваше бъдещето.
Само след година Рийс научи достатъчно, за да разбере, че Гледис Симпкинс, неговата принцеса, е едно обикновено момиче, говорещо на диалект, което вече не отговаряше на изискванията му. Напусна магазина за текстил и отиде да работи като продавач в една аптека, която бе част от цяла верига. Вече бе почти на шестнайсет години, но изглеждаше по-възрастен. Наедря и стана по-висок. Жените започнаха да се заглеждат в загадъчното, приятно уелско лице и да се заслушват в ласкателните му думи. Веднага завоюва успехи в аптеката. Клиентките предпочитаха да изчакат докато Рийс се освободи, за да ги обслужи. Обличаше се добре и говореше правилно, а и осъзнаваше, че е изминал дълъг път от Гуент и Кармартен, но когато се погледнеше в огледалото, все още не беше напълно доволен. Пътят, по който възнамеряваше да поеме, бе все още пред него.
След две години го направиха управител на аптеката, в която работеше. Местният директор на веригата насърчи Рийс: „Това е само началото, Уйлямс. Работи здраво и някой ден ще станеш управител на половин дузина магазини.“
Рийс едва се въздържа да не се изсмее. Да се мисли, че това можеше да бъде върхът на нечии амбиции! Рийс изобщо не беше преставал да учи. Изучаваше стопанска администрация, маркетинг и търговско право. И искаше още. Образът в огледалото стоеше на върха на стълбата, а Рийс чувстваше, че е все още на първото стъпало. Възможността да се придвижи нагоре се появи, когато един ден в аптеката влезе някакъв търговец на лекарства, който проследи как Рийс очароваше няколко жени да купят неща, от които нямаха нужда, и каза:
— Губиш си времето тук, момче. Трябва да работиш за нещо по-голямо.