— Търсих ви вчера следобед по пистите — каза Валтер. Ана не можеше да продума. — Ако не можете да карате ски, с удоволствие ще ви науча. — Усмихна се, а после добави: — Безплатно.
За първия й урок я заведе на Хаусберг — пистата за начинаещи. И на двамата веднага им стана ясно, че от Ана никога няма да стане скиор. Тя непрекъснато губеше равновесие и падаше, но продължаваше да прави опити, защото се страхуваше, че Валтер ще започне да я презира, ако се провали. Обаче след десетото й падане той я бе вдигнал и бе казал внимателно:
— Явно е, че вашето призвание е другаде.
— Какво по-точно? — бе попитала Ана с нещастен вид.
— Ще ви кажа довечера.
Вечеряха заедно същата вечер, закусиха на следващата сутрин, а после обядваха и вечеряха отново заедно. Валтер забрави за клиентите си. Пропускаше часовете с учениците си, за да може да ходи до селото с Ана. Водеше я в казиното в „Дер Голдене Грайф“, пързаляха се с шейна, пазаруваха, катереха се по скалите и седяха на терасата на хотела, където прекарваха часове в разговор.
На Ана й се струваше, че е в някакъв чуден сън.
Пет дни след като се запознаха, Валтер взе ръцете й в своите и каза:
— Ана, любима, искам да се оженя за теб!
Той бе развалил всичко. Бе я извадил от чудесната приказка и бе я върнал в жестоката действителност, в която тя добре знаеше коя е и каква е. Една непривлекателна, трийсет и пет годишна девствена награда за търсачите на богатство.
Опитала се бе да си тръгне, но Валтер я бе задържал.
— Ние се обичаме, Ана. Не можеш да избягаш от това.
Слушаше го как я лъже, а после го чу да казва: „Никога не съм обичал когото и да било.“ А и тя го улесняваше, защото искаше така отчаяно да му повярва. Заведе го в стаята си и докато седяха и Валтер й разказваше историята на живота си, тя изведнъж започна да му вярва, като си помисли с учудване: „Та това е историята и на моя собствен живот!“
Подобно на нея Валтер никога не бе обичал никого. Като незаконороден, той е бил чужд на света, така, както и Ана, поради своята болест. И Валтер като нея е имал нужда да дава любов. Бил отгледан в сиропиталище, а когато станал на тринайсет години и хубавата му външност вече била съвсем очевидна, жените в сиропиталището започнали да го използват, като го взимали нощем в стаите си, лягали с него и го учели как да им създава удоволствие. Като награда момчето получавало повече храна, по-големи парчета месо и десерти с истинска захар. Получавал всичко, освен любов.
Когато пораснал достатъчно, за да избяга от сиропиталището, Валтер открил, че светът навън не бил по-различен. Жените искали да ползват хубавото му тяло, да го имат като украшение, но всичко стигало само дотам. Давали му подаръци в пари, дрехи и бижута, но нищичко от себе си.
Ана разбра, че Валтер е нейният духовен събрат, нейният двойник. Ожениха се със скромна церемония в градската община.
Ана бе очаквала, че баща й ще се зарадва много. Но той избухна в ярост:
— Ти си една безнадеждна глупачка! — изкрещя Антон Рофи. — Омъжила си се за някакъв некадърен зестрогонец. Аз вече го проверих. През целия му живот е бил издържан от жени, но никоя от тях не е била толкова глупава, че да се омъжи за него.
— Престани! — извика Ана. — Ти не го разбираш.
Но Антон Рофи бе убеден, че разбира прекалено добре Валтер Гаснер. Той покани новия си зет да го посети в кабинета му.
Валтер огледа одобрително тъмната ламперия и закачените по стената стари картини.
— Много е хубаво тук — подхвърли той.
— Да. Сигурен съм, че е по-добре, отколкото в сиропиталището.
Валтер го погледна рязко и застана нащрек.
— Не ви разбрах.
— Хайде да оставим настрана глупостите — отговори Антон. — Направили сте грешка. Дъщеря ми няма никакви пари.
Сивите очи на Валтер като че ли се вкамениха.
— Какво се опитвате да ми кажете?
— Аз не се опитвам, а просто ви казвам. Няма да получите нищо от Ана, защото тя не притежава нищо. Ако бяхте проверили по-старателно, щяхте да научите, че „Рофи и синове“ е затворена корпорация. Това означава, че никакви акции, не се продават. Ние живеем богато, но нищо повече. Няма да можете да получите никаква зестра. — Той бръкна в джоба си, извади някакъв плик и го хвърли на бюрото пред Валтер. — Това ще ви обезщети за неприятностите. Очаквам да напуснете Берлин преди шест часа. Не искам Ана да ви вижда повече.