Четири седмици преди да се роди детето Ана изпадна в едно от нейните вглъбения, спъна се по стълбите и падна чак на долната площадка. Събуди се в болницата.
Валтер седеше на края на леглото и държеше ръката й.
— Знаеш ли как ме изплаши!
Тя изведнъж се стресна при мисълта за бебето: „Ами бебето! Не чувствам бебето.“ Посегна с ръка надолу. Коремът й бе гладък.
— Къде ми е бебето?
А Валтер я притегли към себе си и я прегърна.
— Родихте близнаци, мисис Гаснер — обади се лекарят.
Ана се обърна към Валтер и очите му се напълниха със сълзи.
— Момченце и момиченце, любов моя.
И тя щеше да умре от щастие в този момент. Усети неподозиран и неудържим копнеж да ги притисне към себе си. Трябваше да ги види, да ги почувства и да ги прегръща.
— Ще поговорим за всичко, когато укрепнете — каза лекарят. — Не и преди да укрепнете.
Уверяваха Ана, че е по-добре с всеки изминат ден, но тя започна да се страхува. С нея ставаше нещо, което не можеше да разбере. Валтер идваше, вземаше ръката й и казваше довиждане, а тя го гледаше изненадано и се опитваше да каже: „Но ти току-що дойде…“ А после поглеждаше стенния часовник и разбираше, че са минали три-четири часа.
Нямаше представа кога е отлетяло времето.
Имаше някакъв неясен спомен, че са й донесли децата през нощта и после е заспала. Не можеше да си спомни съвсем ясно, а се страхуваше да попита. Но това нямаше значение. Щеше да ги притисне към себе си, когато Валтер я заведе у дома.
И този чудесен ден най-после дойде. Ана напусна болничната стая на количка, макар да настояваше, че е достатъчно силна, за да върви. В действителност се чувстваше съвсем отпаднала, но бе толкова развълнувана, че нищо нямаше значение, освен факта, че ще види децата си. Валтер я пренесе до къщата и започна да я качва по стълбите към спалнята.
— Не, не! — запротестира тя. — Занеси ме в детската стая.
— Трябва да си почиваш сега, мила. Нямаш достатъчно сили да…
Но тя не го изчака да довърши изречението си. Изплъзна се от ръцете му и изтича в детската стая.
Щорите бяха спуснати, стаята бе тъмна и на Ана й бяха необходими няколко мига, за да вижда по-добре. Обхвана я такова вълнение, че й се зави свят. Боеше се, че ще припадне.
Валтер бе дошъл след нея. Говореше й нещо, опитваше се да обясни, но каквото и да бе то, за нея нямаше никакво значение.
Защото те бяха там. И двете бяха заспали в кошчетата си, а Ана се приближи тихо към тях, за да не ги събуди, и застана, загледана в тях. Това бяха най-хубавите деца, които някога бе виждала. Дори и сега можеше да забележи, че момченцето ще има хубавите черти на Валтер и неговата гъста руса коса. Момиченцето бе като прелестна кукла с мека златиста косица и малко, триъгълно личице.
Ана се обърна към Валтер и прошепна със задавен глас:
— Те са прекрасни. Аз… аз съм толкова щастлива.
— Ела, Ана — прошепна Валтер. Прегърна я, притискайки я към себе си, и почувствала огнената му страст, усети завладяващото я желание. Не бяха се любили от толкова отдавна. Валтер бе прав. За децата щеше да има достатъчно време и по-късно.
На момчето даде името Петер, а на момичето — Биргита. Те бяха две изключителни чудеса, създадени от нея и Валтер, и Ана прекарваше с часове в детската стая, като си играеше с тях и им говореше. Макар че все още не я разбираха, знаеше, че усещат любовта й. Понякога, както се бе заиграла, тя се обръщаше, виждаше застаналия на вратата Валтер, който се прибираше от работа, и разбираше, че някакси целият ден вече е отминал.
— Ела при нас — казваше му тя. — Играем една игра.
— Още ли не си приготвила вечерята? — питаше Валтер и тя изведнъж започваше да се чувства виновна.
Решаваше да сложи край на това и да обръща повече внимание на Валтер, а по-малко на децата, но на следващия ден се повтаряше същата история. Близнаците бяха като непреодолим магнит и я привличаха към себе си. Ана все още обичаше много Валтер и се опита да разсее вината си, като си повтаряше, че децата са част от него. Всяка нощ щом Валтер заспиваше, Ана се измъкваше от леглото и се промъкваше в детската стая, сядаше и съзерцаваше децата, докато утрото не започнеше да се прокрадва в стаята. Чак тогава ставаше и се затичваше обратно в леглото, преди да се е събудил Валтер.
Веднъж, посред нощ, Валтер влезе в детската стая.