Макс пристъпи по пясъка на плажа, седна върху един голям камък и затвори очи, опитвайки се да се съсредоточи отново, като си представяше парченцата, разместваше ги, разрязваше ги и ги пренареждаше, за да подреди ребуса.
След двайсет минути последното парченце си легна на мястото. Макс отвори широко очи и радостно си каза: „Браво! Ще трябва да се запозная с човека, който го е измислил.“
После инспектор Макс Хорнунг се отби на две места, първото от които бе малко извън Олбия, а второто бе в планините. Качи се на последния следобеден самолет за Цюрих.
Туристическа класа.
ГЛАВА 37
Началникът на охраната на „Рофи и синове“ обясняваше на Елизабет:
— Всичко стана толкова бързо, мис Рофи. Нищо не можеше да се направи. Когато дойде пожарната, цялата лаборатория беше изгоряла.
Открили бяха останките от овъгленото тяло на Емил Йопли. Нямаше как да се разбере дали откритата от него формула е била взета от лабораторията преди да избухне пожарът.
— Сградата на научноизследователския отдел се охранява двайсет и четири часа в денонощието, нали така? — попита Елизабет.
— Да, мадам. Ние…
— Откога сте началник на охраната?
— От пет го дини. Аз…
— Уволнен сте.
Той се опита да каже нещо, но после промени решението си.
— Да, мадам.
— Колко души са подчинените ви?
— Шестдесет и пет.
Шестдесет и пет! И не са могли да спасят Емил Йопли.
— Давам им двайсет и четири часа — реши Елизабет. — Искам всички да се махнат оттук.
Той я погледна за миг и попита:
— Мис Рофи, смятате ли, че постъпвате справедливо?
Тя се замисли за Емил Йопли, за откраднатата лицензна формула и за поставения в кабинета й микрофон, който бе смачкала с обувката си.
— Махайте се! — нареди Елизабет.
Тя работи усърдно цялата сутрин, като се опитваше да изтрие от съзнанието си спомена за овъгленото тяло на Емил Йопли и лабораторията, пълна с изгорели животни. Опитваше се да не мисли какво щеше да струва на компанията загубата на формулата. Съществуваше вероятност някоя от конкурентните компании да я патентова, а Елизабет не можеше да попречи с нищо. Когато конкурентите ти видят, че си слаб, те решават да те унищожат. Но тук не бе замесен съперник. Беше някой приятел. Приятел, който искаше да я унищожи.
Елизабет реши да наеме професионална охранителна служба. Щеше да се чувства в по-голяма безопасност сред външни хора.
Тя позвъни по телефона в Международната болница в Брюксел, за да се осведоми за състоянието на жената на белгийския министър. Съобщиха й, че мадам ван ден Лог е все още в кома. Не знаеха дали ще оцелее.
Елизабет се бе замислила за Емил Йопли, за детето монголоид и за жената на министъра, когато в стаята влезе Рийс. Той забеляза посърналото й лице и попита тихо:
— Толкова ли е сериозно положението?
Тя кимна унило.
Рийс се приближи към нея и я огледа внимателно. Тя изглеждаше уморена и съсипана. Чудно му беше докога може да издържи. Взе ръцете й и попита внимателно:
— Мога ли да ти помогна с нещо?
„С всичко“ — помисли си Елизабет. Имаше огромна нужда от Рийс. Имаше нужда от силата, помощта и любовта му. Погледите им се срещнаха и тя бе готова да се хвърли в прегръдките му, да му разкаже за всичко, което се бе случило или ставаше в момента.
— Има ли нещо ново за мадам ван ден Лог? — попита Рийс.
И поривът й отмина.
— Не — отвърна Елизабет.
— Някой обаждал ли се е във връзка със статията в „Уолстрийт Джърнал“?
— Каква статия?
— Не си ли я видяла?
— Не.
Рийс се обади на секретарката да му донесат вестника. В статията се изброяваха всички неприятности, сполетели напоследък „Рофи и синове“, но основното бе, че компанията се нуждае от опитен ръководител. Елизабет остави вестника и попита:
— Колко ще ни навреди това?
— Неприятностите вече са започнали — сви рамене Рийс. — Те просто ги съобщават. Започваме да губим голяма част от пазарите, а ние…
В този момент иззвъня вътрешният телефон. Елизабет натисна бутона.
— Да?
— На другата линия е хер Юлиус Бадрут, мис Рофи. Казва, че е спешно.
Елизабет погледна към Рийс. Досега беше отлагала срещата с банкерите.
— Свържете ме с него. — Вдигна слушалката. — Добро утро, хер Бадрут.
— Добро утро. — Гласът му по телефона звучеше сухо и обидено. — Свободна ли сте следобед?
— Ами, аз…
— Чудесно. Ще ви бъде ли удобно в четири часа?
Елизабет се поколеба за миг.
— Да. В четири часа.
В слушалката се чу сух, дразнещ шум и Елизабет разбра, че хер Бардрут прочиства гърлото си.
— Съжалявам за случилото се с Емил Йопли — каза той.