— Значи — рече тя с уста като тънка бледа линия — отново ще оставиш плевелите да поникнат. Няма да сториш нищо, докато техните пипала се разрастват, за да задушат собствените ни деца.
Докато говореше, прекара ръка през корема си, сякаш да се защити. Там все още не се забелязваше истинска заобленост, макар че знаеше признаците. Сутрешното повръщане вече бе започнало, този път толкова силно, че по бузите ѝ се появиха спукани капиляри. Това ѝ даваше надежда за момче.
Едуард поклати глава. Недоловил мислите ѝ, той просто проявяваше упорит гняв, докато тя го притискаше.
— Казах си волята, Елизабет. Бях ясен. Сега, разбери от дума. Ако не се откажеш, това ще застане между нас. Не мога да променя миналото. Брат ми е женен за Изабел Невил и двамата чакат първото си дете. Нима мога да изкореня това семе? Баща ти и брат ти Джон са мъртви — той нацупи устни. — Не мога да ги съживя, Елизабет! Сега брат ти Антъни е граф Ривърс. Нима искаш да му отнема титлата? Този път води до лудост. Нека е достатъчно, че забраних на мъжете Невил да стъпват в двора. Не е нужно да ги виждаш в скръбта си. Останалото… останалото е минало и аз отказвам да се връщам към него ден и нощ, да го чопля, докато прокърви отново.
Той чу колко бе повишил глас в гнева си и извърна очи, почервенял и засрамен.
— Мисля, че си прекарал твърде много време да въздишаш и да мечтаеш за Лондон, Едуард — каза жена му, като смекчи гласа си и го докосна по ръката. — Трябва да излезеш да пояздиш, може би да занесеш правосъдие на местата, където шерифите и бирниците все още не са сменени. Сега има много села, които се нуждаят от това. Брат ми Антъни ми разправяше за някакво място на не повече от трийсет и пет километра на север. Трима мъже са обвинени в убийство, хванали са ги с окървавените ножове в ръце и със скъпоценностите, които са откраднали от една голяма къща. Оставили са зад себе си мъртви баща и дъщеря. Въпреки това имат добър сън в килиите си и се присмиват на местната войска. Хората там нямат кралски служители. Преди няколко месеца имало кървави бунтове и се страхуват. Не смеят да съдят престъпниците, без да присъства съдия.
— Мен какво ме засяга това — сопна ѝ се той. — Ти какво искаш, да раздавам правосъдие на всеки крадец и бандит в тази земя ли? Защо тогава имам съдии и шерифи, и бирници? Това някакъв вид коментар върху отношението ми към Невилови ли е, Елизабет? Ако е тъй, твърде ми е неясен смисълът. Не разбирам намека ти.
Жена му го погледна в очите, изпънала като струна тялото си, и притисна длани в гърдите му. Говореше бавно, с толкова напрегнат глас, че направо го побиваха тръпки.
— Може би имаш нужда да изпуснеш парата от цялото това мрънкане, да пояздиш буйно и да разкъсаш паяжината, която те е обвила и те прави толкова бавен и умозрителен. Ще прозреш нещата, Едуард, когато поговориш с хората и им дадеш правосъдие като техен феодален владетел. Ще го прозреш в начина, по който тези селяни те гледат, като крал. Антъни знае къде е това място. Той ще ти го покаже.
— Не — отвърна Едуард, — не те разбирам, но и няма да хукна изведнъж само защото ти си планирала нещо с брат си. До гуша ми дойде от заговори и слухове, Елизабет. Кажи ми за какво става дума, иначе няма да помръдна от това място, а онези хора там могат да си гният в килията, докато назначим нови съдии и ги изправим пред съда.
Елизабет се поколеба, очите ѝ се разшириха. Дори през ризата си усети как треперят ръцете ѝ.
— Убийствата са станали само преди две седмици рече тя. — Тези мъже твърдят, че Ричард Невил е техният господар: граф Уорик, с предателски действия спрямо короната.
— За бога, Бет! Нима не ме чу? Аз ги помилвах.
— Те обвиняват Уорик — а също и Кларънс, Едуард! Брат ми Антъни ги е разпитвал с огън и желязо. Няма съмнение. Назовават Уорик като участник в конспирация: да те убие и да сложи на твое място Кларънс на трона. Това са нови престъпления, Едуард, които амнистията не покрива, нито пък оневинява. Разбираш ли ме? Баща ми няма мира в гроба си, няма отмъщение за него. Не ме ли разбираш, Едуард?
Кралят погледна жена си и видя как омразата и скръбта бяха добавили бръчки по лицето ѝ, как бяха откраднали и последните следи от младежкия ѝ разцвет. Преди никога не му се беше струвала твърде стара, но сега я видя точно такава.
— О, Елизабет, какво си сторила? — тихо продума той.
— Абсолютно нищо. Тези мъже назоваха двама от най-изтъкнатите ти лордове като предатели и заговорници срещу теб. Антъни ги е разпитвал и с желязо и огън истината е излязла наяве. Те не лъжат.