Цял месец измина без новини за бунтове, макар че той имаше слуги и шпиони из всички къщи на столицата, за да го предупредят, ако кралят тръгне на път с въоръжена сила.
Преглътна притеснено. Зад гърба си чуваше как мъже и жени викат тревожно, щом видяха ездачите. Стражата му сигурно вече събираше съоръжения и коне, подготвяйки се да го защитават или пък да тръгнат напред при негова команда. Уорик стоеше сам пред огромната къща с присвити очи. На бедрото му висеше един стар къс меч, макар че по-скоро бе сечиво, отколкото оръжие, секира на кожен ремък, провесен от колана му. Използваше го в градината, за да прочиства стари клони, но дръжката му беше удобна. Импулсивно го освободи и го облегна на една пейка наблизо, за да е готов за употреба.
Безпокойството му нарасна до паника, когато видя, че един от ездачите е брат му Джордж, а другият — Ричард Глостър, вече доста по-добър на коня от архиепископа. Брат му подскачаше и се тресеше на седлото, като едва се удържаше да не падне — късмет бе, че животното не го хвърли.
Уорик усети как пулсът му се учести, щом брат му и братът на краля спряха, а зад тях се вдигна облак в землист цвят, който продължи да се движи напред, след като слязоха от конете. Той се изкашля в шепата си и стомахът му се сви, когато разчете изражението по лицата им.
— Кралят ли? — попита ги.
Епископ Джордж Невил кимна.
— Или пък е жена му. Така или иначе, намерили са хора, които са готови да те обвинят в държавна измяна. Вярвам, че сме изпреварили заповедта за арестуването ти, но надали с повече от няколко часа. Съжалявам, Ричард.
— Фигурира и името на Джордж Кларънс — избълва Глостър и гласът му секна. — Собственият ми брат. Ще му съобщиш ли?
Уорик изгледа младия мъж, който преди време беше поверен на грижите му. Без помен от момчето, което беше преди, Ричард Глостър стоеше там с пребледняло и мрачно лице, с дрехи, потънали в прах.
— Как да ти се доверя, Ричард — тихо рече той, — като ръката на брат ти се е обърнала против мен?
— Той ми донесе новините — обади се епископът в отговор. — Ако не беше той, хората на краля щяха да те достигнат първи.
Уорик изтри потта от челото си и взе бързо решение. Беше направил планове за бедствено положение още преди дори да освободи крал Едуард от затворничеството. Беше изпратил кораби и сандъци с пари в земите, които притежаваше във Франция. Никой от тази страна на Ламанша не знаеше за тях — и всичко това бе готово за внезапното му бягство, ако дойдеше лоша вест. Но не беше очаквал да включат в обвинението и съпруга на дъщеря му.
Брат му и Ричард Глостър го гледаха изпитателно и чакаха, докато той, застанал неподвижно, дишаше с мъка и се опитваше да мисли. До брега имаше два дни път на кон. Там чакаше чудесен кораб с екипаж от четирима мъже, готов да отплава по всяко време. Дъщеря му и съпругът ѝ се намираха в една красива къща на петдесетина километра на юг в очакване на края на бременността ѝ и раждането на първото им дете.
— Още не са казали на Кларънс, така ли? — попита той. Брат му поклати глава. — Добре, можем да го доведем тук заедно с Изабел. Тя ще иска и майка ѝ да е до нея, след като раждането е тъй близко. Не е прекалено далеч, а и има няколко пътя дотам. Ако кралят е изпратил армия, тя ще се движи бавно. А ако са изпратили малцина, просто ще си проправим път с бой — той спря с длан епископа, който понечи да заговори. — Не, няма да оставя жена си или дъщеря си на милостта на Елизабет Удвил. — Изпратили ли сте съобщение на Джон?
— Да — сърдито отвърна брат му. — И изобщо не съм предлагал да оставиш Изабел или Ан. Изпрати веднага вестоносец до Кларънс, на отпочинал кон. Здраво се раздрусах на това седло тук и не бих могъл да пропътувам още толкова път — това е цял ден в двете посоки. За бога, хората на Едуард ще дойдат дотогава.
Уорик изруга, като се мъчеше да размишлява.
— Най-бързо ще стане, ако се отплава надолу покрай брега и някой само да свърне навътре в сушата, за да ги доведе. Независимо от това ще изпратя и вестител на бърз кон, та дано мога да им спечеля неколкочасово предупреждение, преди да стигна там, за да ги взема. Ами ти, Джордж? Идваш ли?
Брат му обърна очи към младия херцог на Глостър и сви рамене.
— Нито моето име, нито това на Ричард фигурират в обвинението. Не смятам, че Едуард особено го е грижа за мен, макар да смея да твърдя, че жена му със сигурност все още се интересува. Тя е Ева на тази английска градина, Ричард. От нея трябва да се пазиш.