Уорик гледаше в объркване как скифът на отговорника на пристанището бавно приближава, без да е издигнал някакъв сигнал към часовите на крепостта. Той му извика пак, сочеше с пръст и махаше, докато малката лодка се придвижваше под миниатюрното си платно, а носът ѝ цепеше огромните талази от морска вода. Уорик видя, че един мъж стои прав точно като него, държеше се за въжето и жестикулираше в отговор, опасно люшкайки се напред-назад. Вятърът се усили още повече и той не можеше да разбере всичките му думи. Вместо да чака, още веднъж помоли за лекар, повтаряше непрекъснато, че е Уорик и че в момента се ражда дете. И насред яростния си изблик чу писклив вой, който пресекна и подхвана пак. За миг вятърът утихна. Той обърна поглед назад и видя как един от моряците, застанал смутено, подава на майката на Изабел нож с рогова дръжка, за да среже връвта и да изхвърли плацентата в морето.
Уорик стоеше със зяпнала уста и с изпразнен ум и се поклащаше на вятъра. Върху палубата имаше петно кръв, което се размиваше от блъскащите отгоре ѝ пръски, тъй че тя проникна в цепнатините на старото дърво и тръгна надолу по дъските. Бяха завили Елизабет в одеяла. Видя как Ан пъхна мъничкото бебе под блузата на Изабел, не за да суче, а просто да се стопли и да не стои на хапещия вятър и влажен въздух.
— Момиче, Ричард! — извика жена му. — Дъщеря!
За миг се почуди, а после, когато отново се обърна по посока на пристанището, видя, че скифът на отговорника е приближил опасно близко. Вътре имаше само четирима души и той позна мъжа, който и преди бе посрещал Кларънс и Изабел, когато дойдоха да се оженят. Тогава целият се размазваше от усмивки и дружески смях. Сега ги гледаше със студен поглед.
Уорик се обърна отново към него, тъй като бяха достатъчно близо, за да се чуват въпреки вятъра.
— Роди се дете, сър. Ще имаме нужда от лекар, който да се погрижи за дъщеря ми. И от странноприемница с хубав огън и горещо подправено вино.
— Съжалявам, милорд. Имам заповед от новия капитан на Кале, сър Антъни Удвил. Не можете да акостирате, милорд. Ако зависеше от мен, щях да ви позволя, но заповедите ми са подпечатани от крал Едуард. Не мога да тръгна срещу тях.
— Тогава кажете, къде да акостирам? — попита го Уорик отчаян. Накъдето и да се обърнеше, сякаш братът на кралицата бе стигнал там преди него. Намираше се достатъчно близо, за да види как човекът от Кале прегърби рамене, като чу болката в гласа му. Той напълни дробовете си и изрева срещу вятъра през вълните и пръските вода. — Чуйте ме! На борда имаме новородено на не повече от няколко минути, моето внуче! Не, племенница на крал Едуард! Родена в морето — заповедите ви да вървят по дяволите, сър! Влизаме в пристанището. Режете проклетата котва!
Моряците му срязаха въжето и корабът се обърна моментално — превърна се от подскачащо парче дърво върху вълните в нещо живо още щом се почувства свободна. Уорик видя как отговорникът на пристанището размахва ръце, прави му знак да се маха, но той кимна на хората си и те издигнаха достатъчно платно, че да придадат посока на съда. Движението му се стабилизира и той запори вълните.
Откъм тъмния масив на крепостта върху брега, която приличаше на врана, надвесена над някой труп, се чу двоен пукот. Уорик не видя полета на сгорещените гюлета, но забеляза къде попадат. И двете пльоснаха в морето край него, без съмнение прицелени, докато те още бяха на котва и представляваха толкова ясна мишена. Знаеше, че топчиите се упражняват върху закотвени лодки, закупени като скрап. Самият той бе надзиравал подобни тренировки.
Вторият залп дойде тъй близо, че накара Ан да изпищи, а Кларънс да притисне пребледнялата си съпруга до себе си. Гюлето не ги улучи, но чуха сърдитото му съскане, докато изпускаше топлината си. Около тях силно замириса на сгорещено желязо.
— Ричард! — извика жена му. — Моля те, отведи ни! Няма да ни позволят да влезем. Няма как насила да си проправим път. Моля те!
Уорик се загледа в далечината. Знаеше, че следващият залп може да разбие кораба на трески и да убие всички им. Още не можеше да повярва, че са стреляли срещу него, след като е издигнал знамето си на мачтата. Хората му чакаха неговите заповеди и гледаха с подивял поглед. Той вдигна ръка и те се задвижиха, съдът се обърна и платната клюмнаха. Това може би ги спаси, защото оръдията запукаха отново и звукът отекна над морската шир. Тъмночервените точки не стигаха до тях, но пускаха струйки пара, която съскаше във въздуха, докато екипажът на Уорик работеше, за да се отдалечат и стабилизират отново.