— Почакайте — рече тя и се вгледа любопитно в него. — Познавам ли ви?
Лий се сепна.
— Не мисля. Никога преди не съм идвал тук.
— У вас има нещо познато — настоя тя. Челото й се сбърчи и тя се замисли, но накрая сви рамене. — Сигурно съм се заблудила.
Лий кимна, срещна отново погледа на Джил със съчувствие и си тръгна.
Госпожа Уедърс не беше приключила с нея. Впусна се в лекция колко опасно и безотговорно са постъпили.
— Ако си имала намерение да се измъкнеш тайно и да нарушаваш правилата, е можело поне да се довериш на брат си и на сестра си. Изплаши ги до смърт. — Съветите й за „отговорното“ нарушаване на правилата бяха почти забавни. Макар че като се имаше предвид колко се бях паникьосала, беше доста трудно да се открие нещо забавно точно в този момент. Освен това съобщи на Джил, че нарушението й е отбелязано в досието й и е наказана.
— Засега — каза госпожа Уедърс, — няма да напускаш стаята си през останалата част от вечерта. След закуска ще дойдеш при мен и ще разберем дали училищната управа ще реши да те отстрани временно.
— Извинете ме — намеси се Еди. — Може ли да остана насаме с нея няколко минути, преди да се качи в стаята си? Бих искал да поговорим.
Госпожа Уедърс се поколеба, очевидно изпълнена с желание наказанието на Джил да се приведе в действие тутакси. После реши да удовлетвори молбата на Еди. Изражението му бе сурово и гневно и мисля, че госпожа Уедърс разбра, че Джил ще понесе малко по-различно наказание от по-големия си брат.
— Пет минути — отсече госпожа Уедърс и потупа часовника си. — След това ще трябва да си вървиш.
— Недейте — заговори Джил, когато останахме сами. Лицето и изразяваше смесица от страх и предизвикателство. — Зная, че постъпих зле. Няма нужда и вие да ми четете лекция.
— Нима? — попитах. — Защо го направи тогава, щом си знаела, че постъпваш неправилно?
Джил скръсти ръце пред гърдите си.
— Трябваше да се махна от тук. Както и когато реша. И без вас.
Коментарът й ме вбеси. Казаното звучеше толкова незряло и егоистично. Но, за моя изненада, Еди изглеждаше наранен.
— Какво означава това? — попита.
— Означава, че просто исках да се махна от това място, без ти винаги да ми натякваш, че това, което правя, е грешно. — Последното бе насочено към мен. — А ти да подскачаш при всяка сянка. — Това, разбира се, беше към Еди.
— Аз просто искам да те пазя — рече Еди наскърбено. — Не се опитвам да те задуша, но не мога да позволя да ти се случи нещо. Не и отново.
— Аз съм по-застрашена от Лоръл, отколкото от които и да е убийци! — избухна Джил. — Знаеш ли какво направи тя днес? Работехме в компютърната зала и тя „случайно“ се препъна в захранващия кабел на компютъра ми. Изгубих половината си работа, не свърших навреме и сега ще имам по-ниска оценка.
Точно в този миг назидателната забележка, че трябва да се съхранява написаното, едва ли щеше да постигне желания ефект.
— Виж, това наистина е ужасно — съгласих се. — Но не може да се сравнява с риска да те убият. По никакъв начин. Къде точно ходихте?
За миг си помислих, че няма да ми каже.
— Лий ме заведе до Солтън Сий. Това е езеро извън града — добави, като видя неразбиращите ни физиономии. — Беше прекрасно. — По лицето й пробягна замечтано изражение. — Толкова отдавна не съм била близо до толкова много вода. После слязохме в центъра и просто обикаляхме наоколо, пазарувахме, ядохме сладолед. Той ме заведе в един бутик, при дизайнера, който търси модели и…
— Джил — прекъснах възторжените й излияния, — не ме интересува колко невероятен е бил денят ти. Ти ни изплаши. Не го ли разбираш?
— Лий не биваше да прави това — изръмжа Еди.
— Не го обвинявай — защити го Джил. — Аз го придумах… Накарах го да си мисли, че вие няма да имате нищо против. А и той не знае каква е истинската причина, поради която съм тук, нито подозира за опасността, която ме грози.
— Може би идеята да се сближите беше лоша — промърморих.
— Това с Лий е най-хубавото, което ми се е случвало тук! — възкликна тя сърдито. — И аз заслужавам да излизам и да се забавлявам като вас.
— Забавление? Доста силно казано — отвърнах, припомняйки си следобеда с Ейдриън.
Джил имаше нужда от мишена за безсилието и неудовлетвореността си и аз спечелих честта.
— На мен не ми се струва така. Ти постоянно си някъде навън. А когато не си, не спираш да ми повтаряш как все греша. Все едно си ми майка.