Но защо го бе направил? Защо сега? Знаех, че никога не ме е искал тук. Може би просто е изчаквал удобен момент, трупайки доказателства срещу мен, докато елегантно ме отстрани от играта. Но нямаше да му позволя. Щях да разровя тази история с татуировките и да открия кой стои зад всичко това. В момента разполагах с достатъчно доказателства, за да привлека вниманието им и щях да им предоставя откритото досега, ако до седмица не изникне нещо ново.
Решението ме изпълни с решителност, но когато по-късно си легнах, не можах да заспя. Заплахата на баща ми висеше над мен, както и страхът от поправителен център.
След като се мятах и въртях около час най-после се унесох. Но дори и тогава сънят ми беше накъсан и неспокоен. Събудих се само след няколко часа, после отново заспах.
Този път сънувах.
В съня си стоях във всекидневната на Кларънс. Всичко беше старателно подредено, а тъмното дърво и мебелите придаваха на мястото усещане за нещо зловещо. Подробностите бяха изненадващо живи и сякаш усещах миризмата на прашните книги и кожената тапицерия.
— Ха! Получи се. Не бях сигурен, че ще стане и с човек.
Извъртях се и видях Ейдриън, облегнат на стената. Само до преди миг не беше там и аз изпитах онзи детински страх от вампири, които се появяват изневиделица. Сетне си спомних, че това е сън и подобни неща се случват.
— За какво не си бил сигурен? — попитах.
Той посочи наоколо.
— Дали мога да те достигна. Да те доведа тук в съня ти. — Не разбрах точно какво имаше предвид, затова не казах нищо. Той повдигна вежди. — Не знаеш, нали? Нямаш ли представа къде си?
— В дома на Кларънс — отвърнах съвсем логично. — Е, всъщност спя, в леглото си. Това е просто сън.
— Права си, но само наполовина. Това е сън, създаден от магията на духа. Това е истинско.
Намръщих се. Сън, създаден от магията на духа. След като цялата ни информация за духа бе доста оскъдна, не знаехме почти нищо за магическите сънища, породени от духа. По-голямата част от познанието ми за тях се основаваше на това, което бях узнала от Роуз, която много често бе посещавана в съня си от Ейдриън. Според нея, сънуващия и владеещия магията на духа били на практика заедно, умовете им се срещаха и общуваха през големи разстояния. За мен бе трудно да го проумея изцяло, но съм виждала Роуз да се събужда с информация, която не би могла да получи от другаде. Въпреки това не разполагах с доказателство, което да потвърди, че в момента съм се озовала в такъв сън, създаден от магията на духа.
— Това е съвсем обикновен сън — възразих.
— Сигурна ли си? — попита Ейдриън. — Огледай се. Концентрирай се. Не чувстваш ли разликата? Като сън, ала в същото време не е сън. Нито пък е като истинския живот. Наречи го както искаш, но следващия път, когато се видим в света на живите, ще мога да ти опиша съвсем точно всичко, което се е случило тук.
Огледах внимателно стаята, както ми бе предложил. И отново бях поразена от яркостта дори на най-малките подробности. Наистина имах чувството, че е истинско, но сънищата много често ни се струваха реални… Нали? Обикновено не осъзнаваш, че сънуваш, докато не се събудиш. Затворих очи и поех дълбоко дъх, за да се успокоя. И изведнъж… го почувствах. Разбрах какво имаше предвид той. Не беше съвсем като сън. Не приличаше и на реалния живот. Отворих очи.
— Престани! — извиках и се отдръпнах от него. — Накарай го да свърши. Измъкни ме от тук.
Защото, приемайки, че това наистина е сън, създаден от магията на духа, трябваше да приема и нещо друго: бях заобиколена от вампирска магия. Съзнанието ми бе впримчено в нея. Изпитах пристъп на клаустрофобия. Магията ме притискаше, задушаваше.
— Моля те. — Гласът ми се извиси, звучейки все по-обезумяло. — Моля те, пусни ме.
Ейдриън се изправи. Изглеждаше изненадан.
— Стига, Сейдж. Успокой се. Ти си добре.
— Не… Не съм. Не искам това. Не искам магията да ме докосва.
— Магията няма да те нарани — рече той. — Не е нищо особено.