Госпожа Уедърс се замисли.
— Да. Това би било приемливо.
— Съжалявам — казах на Джил, когато излязохме навън, за да хванем автобуса. — За манекенството. Ще ни е достатъчно трудно да ти издействаме разрешение дори за захранването.
Джил кимна, като не направи усилие, за да прикрие разочарованието си.
— Кога е ревюто? — попитах, като си мислех, че може би ще успее да участва, когато й свърши наказанието.
— След две седмици. Дотук с надеждите.
— Съжалявам.
За моя изненада, Джил почти се разсмя.
— Ти нямаш причина да съжаляваш. Не и след това, което направих. Аз съм тази, която трябва да съжалява. Съжалявам също и за Ейдриън… За интервютата.
— Това пък е нещо, за което ти нямаш причина да съжаляваш. — Отново ми направи впечатление колко лесно всички си намираха основания да го извинят. И тя го доказа със следващата си забележка.
— Не зависи от него. Той си е такъв.
Зависи от него, помислих си, а на глас казах:
— Ти само не се отчайвай. А аз ще накарам Кийт да подпише писмото за религиозните ни занимания.
Тя се усмихна.
— Благодаря ти, Сидни.
Обикновено се разделяхме, когато автобусът пристигнеше в централния кампус, но този път тя не тръгна, когато слязохме. Отново виждах, че иска да ми каже нещо, но не й достигаше смелост.
— Да? — попитах.
— Аз… исках само да ти кажа, че съжалявам, задето ти създадох толкова неприятности. Ти правиш толкова много за нас. А постъпката ми наистина те разстрои, защото… Ами, защото те е грижа. А това е много повече, отколкото мога да кажа за всички в кралския двор.
— Това не е вярно — възразих. — Тях също ги е грижа. Направиха толкова много, за да те настанят тук и да те опазят в безопасност.
— Продължавам да смятам, че е много повече заради Лиса, отколкото заради мен — пророни Джил тъжно. — Дори майка ми не се противопостави особено, когато и казаха, че ще ме изпратят надалеч.
— Защото иска да си в безопасност — изтъкнах отново. — Това означава да се вземат трудни решения. — Трудни и за тях.
Джил кимна, но не зная дали ми повярва. Когато влязох в час по история, дадох на Еди пълен отчет за изминалата сутрин. Докато ме слушаше, емоциите по лицето му се смениха няколко пъти.
— Мислиш ли, че Кийт ще го направи? — попита ме с приглушен глас.
— Длъжен е. Същността на задачата ни тук е да я опазим жива. Ако я уморим от глад, едва ли ще постигнем целта си.
Не споделих с Еди неприятностите с баща ми и алхимиците, и че след две седмици имаше голяма вероятност да не съм тук. Еди и без това вече бе достатъчно разстроен заради положението на Джил, така че не исках да му давам повод за нови тревоги.
Когато в края на деня се срещнах с госпожа Теруилиджър й предадох последните бележки, които бях направила от старата книга за нея. Докато се настанявах до бюрото, забелязах върху масата папка със статии. Върху корицата на папката бе напечатано със златни букви: колеж „Карлтън“. Припомних си, че името ми се бе сторило познато, когато Ейдриън го спомена в съня ми.
— Госпожо Теруилиджър… Не казахте ли, че имате познати в колежа „Карлтън“?
Тя вдигна глава от компютъра си.
— Хм? О, да. Така мисля. Играя покер с половината преподаватели във факултета по история. Дори преподавам там през семестрите. История, а не покер.
— А познавате ли някого в администрацията, който да отговаря за приемането на нови студенти?
— Не точно. Предполагам, че познавам хора, които имат познати колеги там. — Тя отново се съсредоточи в екрана на компютъра. Не казах нищо и след няколко минути, госпожа Теруилиджър отново ме погледна. — Защо питаш?
— Без причина.
— Разбира се, че има причина. Да не искаш да постъпиш там? И Бог знае, че там ще имаш много по-голяма полза, отколкото тук. Моите часове, разбира се, са изключение.
— Не, госпожо, не става дума за мен. Брат ми желае да се запише. Чул е, че занятията още не са започнали, но не е сигурен, че ще го приемат в почти последния момент.
— Съвсем в последния момент — съгласи се госпожа Теруилиджър. Вгледа се внимателно в мен. — Искаш ли да направя някои запитвания?
— О, не. О, не, госпожо. Просто се надявах да ми кажете имената на някои хора, с които бих могла да се свържа. Никога не бих си и помислила да ви моля за подобно нещо.