Но… ако пропаднех, щях да повлека и него със себе си.
Той се взира няколко минути в мен в пълно недоумение. Не зная дали наистина го изплаших, или реши да не ме удостоява с отговор, но накрая се обърна, влезе в колата си и изчезна от погледа ми. Кипяща от гняв, влязох в сградата, за да оставя писмото в канцеларията. Секретарката, госпожа Досън, го подпечата, а след това направи копие, за да го дам на госпожа Уедърс.
— Коя е Кели Хейс? — попитах, докато ми го подаваше.
Обикновено веселото лице на госпожа Досън посърна.
— Онова бедно момиче. Беше ученичка тук преди няколко години.
Нещо в главата ми прищрака.
— Да не е онова момиче, за което спомена госпожа Уедърс? Което е изчезнало?
Госпожа Досън кимна.
— Беше ужасно. Тя беше толкова сладко момиче. Толкова млада. Не заслужаваше да умре така. Изобщо не заслужаваше да умре.
Не ми се искаше да питам, но се налагаше.
— Как е умряла? Искам да кажа, зная, че е била убита, но никога не съм чувала подробностите.
— Вероятно така е по-добре. Отвратителна история — Госпожа Досън се огледа наоколо, като че ли се боеше, че ще си навлече неприятности, задето клюкарства с ученик. Наведе се през бюрото към мен с мрачно изражение. — Бедното създание е било оставено да умре от загуба на кръв. Гърлото й е било прерязано.
Глава 20
Едва не попитах: „Сериозно ли говорите?“, но това едва ли е нещо, с което тя би се шегувала, особено имайки предвид мрачното й изражение. В главата ми изникнаха други въпроси, но се въздържах да ги задам. Не бяха толкова необичайни, но не исках да привличам внимание, показвайки интерес към толкова зловещо убийство. Вместо това, благодарих на госпожа Досън за помощта й с писмото и се върнах в източния кампус.
Когато влязох във фоайето на общежитието, госпожа Уедърс беше зад бюрото. Подадох й писмото, което тя прочете два пъти, преди да го прибере в шкафа с папките.
— Добре — рече. — Само се постарай сестра ти да се разписва всеки път, когато излиза и се връща в кампуса.
— Да, госпожо, благодаря ви. — Поколебах се, разкъсвана между желанието да си тръгна и да задам въпросите, предизвикани от информацията на госпожа Досън. Накрая се реших да остана. — Госпожо Уедърс… Откакто Джил изчезна, не спирам да си мисля за онова момиче, за което ми разказахте. Онова, което е умряло. Все си мисля, че и Джил можеше да бъде сполетяна от същото.
Лицето на госпожа Уедърс омекна.
— Джил е добре. Не биваше да го споменавам. Нямах намерение да те плаша.
— Вярно ли е, че гърлото на момичето е било прерязано?
— Да. — Надзирателката поклати тъжно глава. — Ужасно. Направо ужасно. Не ми го побира умът. Кой би сторил подобно нещо?
— Откриха ли какво се е случило? Имам предвид, имало ли е нещо необичайно при нея?
— Необичайно? Не, всъщност не. Искам да кажа, че тя беше хубаво момиче. Умна, хубава, популярна. Великолепна спортистка. Имаше приятели и гадже. Но нищо, което специално би я направило мишена на подобно злодеяние. Разбира се, хората, които правят такива отвратителни неща, вероятно не се нуждаят от причина.
— Вярно е — промърморих.
Запътих се към стаята си. Искаше ми се госпожа Уедърс да ми бе дала малко повече информация за това колко хубава е била Кели. Това, което всъщност исках да разбера, беше дали Кели е била морой. В този случай, се надявах госпожа Уедърс да отбележи колко висока или бледа е била. Но според Кларънс и данните на алхимиците, в района на Палм Спрингс не живееше друг морой. Това не означаваше обаче, че някой не можеше да се промъкне незабелязан между капките. Трябваше сама да намеря отговора. Ако Кели е била морой, тогава три млади жени морои са били убити по един и същи начин в Южна Калифорния за относително кратко време. Кларънс може и да поддържаше теорията си за ловец на вампири, но за мен почеркът на убийствата направо крещеше: стригои.
Джил беше в стаята, изпълнявайки наказанието си да не излиза. Колкото повече време минаваше, толкова гневът ми към нея намаляваше. А и разрешаването на проблема със захранването помогна. Щях да съм много по-разстроена, ако не бяхме уредили да напуска кампуса.
— Какво не е наред? — попита ме тя и вдигна глава от екрана на лаптопа си.