Когато пристигнах в имението на Кларънс, Ейдриън ме очакваше развълнуван и нетърпелив за действие.
— За малко изпусна приятеля си — осведоми ме, когато се качи в Латето.
— Кого?
— Кийт.
Смръщих се.
— Той не ми е точно приятел.
— О, нима? Повечето от нас го разбраха още през първия ден, Сейдж.
Почувствах се малко виновна от изказването му. Част от мен осъзнаваше, че не би трябвало да смесвам личните си чувства към Кийт с работата. Ние бяхме нещо като партньори и трябваше да представляваме сплотен, професионален екип. В същото време донякъде бях доволна, че тези хора — въпреки че бяха вампири и дампири — не смятаха, че съм в приятелски отношения с Кийт. Не исках да си мислят, че двамата бихме могли да имаме нещо общо.
Изведнъж осъзнах пълното значение на думите на Ейдриън.
— Почакай. Той е бил тук?
— Допреди половин час.
Сигурно беше пристигнал направо от училището. Имах късмет, че съм го изпуснала. Нещо ми подсказваше, че не би одобрил усилията ми да подпомогна образованието на Ейдриън.
— И защо е бил тук?
— Нямам представа. Мисля, че дойде да провери Кларънс. Горкият старец не се чувства много добре. — Ейдриън извади от джоба си пакет цигари. — Имаш ли нещо против?
— Да — срязах го. — Какво не е наред с Кларънс?
— Не зная, но напоследък много си почива, което прави нещата тук още по-отегчителни. Имам предвид, че той не е най-големият сладкодумец на земята, но някои от шантавите му истории са наистина интересни. — Ейдриън доби замечтано изражение. — Особено придружени със скоч.
— Дръж ме в течение за действията му — промърморих. Чудех се дали заради това Кийт бързаше при срещата ни. Ако Кларънс беше сериозно болен, трябваше да уредим посещение на лекар морой. Това щеше да усложни пребиваването ни тук, в Палм Спрингс, защото щеше да се наложи или да преместим Кларънс, или да доведем някого. Ако Кийт работеше по случая, тогава аз не би трябвало да се тревожа… но просто му нямах доверие, че ще свърши работата добре за каквото и да се отнасяше.
— Не зная как го понасяш — продължи Ейдриън. — Преди си мислех, че си слаба и не му се противопоставяш… Но сега, честно, мисля, че всъщност си доста костелив орех. Изисква се голяма сила да не се оплакваш и да не му се нахвърлиш. Аз не притежавам подобно самообладание.
— Притежаваш много повече, отколкото си мислиш — отвърнах, като се изчервих леко от комплимента. Толкова често се бях упреквала, задето понякога не отвръщам на нападките, че не ми беше хрумвало, че и за това се иска сила. Но повече ме изненада факта, че Ейдриън ми го казва. — Винаги се старая да балансирам. Баща ми — и алхимиците — наистина много държат на подчинението и следването на заповедите на висшестоящите. А аз донякъде съм между чука и наковалнята, защото в момента положението ми е доста несигурно, затова е важно за мен да не вдигам голям шум и да не привличам внимание.
— Заради Роуз? — Тонът му бе внимателно контролиран.
Кимнах.
— Да. В техните очи стореното от мен е равносилно на предателство.
— Не зная какво означава „равносилно“, но ми звучи доста сериозно. — Усещах, че ме изучава с крайчеца на очите си. — Струваше ли си?
— Засега. — Беше лесно да се каже, след като Зоуи още не бе получила татуировката си, а аз не бях стъпвала в поправителен център. Ако тези неща се променяха, щеше да се промени и отговорът ми. — Постъпих правилно. Предполагам, че това обяснява драматичните ми действия.
— Аз също наруших много правила, за да й помогна — рече Ейдриън с нещастна нотка в гласа. — Сторих го от любов. Заблудена любов, но все пак любов. Не зная дали това е толкова благородно, както твоите причини, особено след като тя беше влюбена в друг. Повечето от моите „драматични действия“ не бяха заради някаква кауза. Повечето от тях бяха, за да подразня родителите си.
Всъщност малко му завидях за това. Не можех да си представя как съзнателно ще се опитам да накарам баща ми да се ядоса, макар че определено ми се искаше.
— Мисля, че любовта е благородна причина — казах му. Разбира се, говорех по принцип. Досега никога не съм се влюбвала и не можех да съдя от личен опит. Имайки предвид онова, което бях наблюдавала при останалите, предполагах, че е изумително нещо… Ала засега бях прекалено заета с работата си, за да усетя липсата на любов. Питах се дали би трябвало да съм разочарована от това. — И мисля, че разполагаш с много време, за да вършиш други благородни неща.