Той се засмя.
— Никога не съм си мислил, че най-големият ми възхвалител ще е някой, който ме смята за дяволско и противоестествено изчадие.
Ставахме двама.
Макар и неуверено, все пак се осмелих да задам въпроса, който ме изгаряше отвътре.
— Все още ли обичаш Роуз? — Ведно с пълното ми невежество относно чувството любов, нямах никаква представа колко дълго отнемаше, за да се възстановиш от нещастна любов.
Усмивката му помръкна. В очите му се появи вглъбено изражение.
— Да. Не. Трудно е да преодолееш някого като нея. Тя има огромно въздействие върху мен — едновременно и добро, и лошо. Затова е трудно да го загърбиш. Опитвам се да не мисля за нея нито с любов, нито с омраза. Най-вече се опитвам да продължа с живота си. За нещастие, резултатите са доста спорни.
Скоро пристигнахме в колежа. Уес Рийган беше едър мъж с прошарена брада, който работеше в регистратурата на колежа. Едно лято госпожа Теруилиджър преподавала безплатно на племенницата му и Уес й дължал услуга.
— Ето как стоят нещата — поде той, след като се настанихме срещу него. Ейдриън бе облечен в панталони цвят каки и бледозелена риза, закопчана до горе — облекло, което би било идеално за провалените интервюта. — Не мога просто да ви запиша. Формулярите за постъпване в колежа са дълги и трябва да са в два екземпляра, а няма начин да ги подготвите само за два дни. Мога единствено да ви запиша като слушател.
— Нещо като индивидуално обучение? — попита Ейдриън.
— Не. Слушател означава, че ще присъствате в часовете и ще подготвяте домашните си, но няма да ви оценяват.
Ейдриън отвори уста, за да заговори, и аз отлично си представих какъв коментар ще направи за това, че ще работи без стипендия, затова побързах да го изпреваря:
— И след това какво?
— След това ще можете да подадете молба и след седмица или две, ако е приета, ще мога да ви запиша като редовен студент със задна дата.
— А стипендия? — попита Ейдриън, като се наведе напред. — Ще получавам ли пари?
— Ако отговаряте на условията — отвърна Уес. — Но не можете да попълните молба за стипендия, докато не сте приет.
Ейдриън се отпусна назад. Не можах да разгадая какво мисли. Ако записването му щеше да отнеме две седмици, то несъмнено щеше да има забавяне на стипендията. Това означаваше, че Ейдриън трябваше да живее още най-малко месец в дома на Кларънс и то при най-оптимистичния вариант. Почти очаквах той да стане и да заяви, че се отказва. Вместо това върху лицето му се изписа решително изражение.
— Добре. Съгласен съм да започна като слушател.
Бях впечатлена.
Освен това се изпълних със завист, когато Уес извади каталога със специалностите. Бях успяла да се убедя, че пребиваването ми като ученик в „Амбъруд“ е един вид постижение, но сега, като видях какво предлага истинският колеж, осъзнах, че разликата е като между небето и земята. Програмата на курса по история беше много по-пълна и изчерпателна от всичко, което можех да си представя. Обаче Ейдриън не се интересуваше от това. Той незабавно пожела да се запише във факултета по изкуствата.
Накрая се записа в два курса: въведение в маслената живопис и акварел. Провеждаха се три пъти седмично, като за още по-голямо удобство часовете бяха един след друг.
— Така ще е по-лесно, ако пътувам с автобуса — обясни ми Ейдриън, докато излизахме.
Изгледах го смаяно.
— Ще пътуваш с автобуса?
Той изглеждаше развеселен от изумлението ми.
— А какво друго? Часовете са през деня. Ти не можеш да ме караш.
Замислих се за отдалеченото имение на Кларънс.
— И къде, за бога, ще хващаш автобуса?
— Има спирка на около километър. Прави връзка с друг автобус, който отива в „Карлтън“. Цялото пътуване ще отнема около час.
Признавам, че загубих дар слово. Бях изумена, че Ейдриън си бе дал труда да проучи всичко толкова подробно, да не говорим, че бе готов на подобна саможертва. Освен това, докато пътувахме обратно, той нито веднъж не се оплака колко неудобно ще му бъде, нито колко дълго ще трябва да чака, за да се премести от дома на Кларънс.
Когато пристигнах обратно в „Амбъруд“, изгарях от нетърпение да разкажа на Джил новините за успеха на Ейдриън в колежа, въпреки че навярно тя нямаше нужда от моята информация. Благодарение на връзката сигурно знаеше много повече от мен. Но тя винаги се тревожеше за него и несъмнено щеше да остане доволна, че нещата се развиваха добре за него.