Когато се върнах, Джил не беше в стаята, но беше оставила бележка, в която пишеше, че ще учи някъде в общежитието. Единственото хубаво в наказанието й беше, че ограничаваше отсъствията й. Реших да се възползвам от възможността да направя шантавия амулет на госпожа Теруилиджър. През последните два дни бях събрала нужните съставки и със съгласието на учителя по биология, госпожа Теруилиджър ми бе осигурила достъп до една от химичните лаборатории. По това време на вечерта там нямаше никой и разполагах с нужното спокойствие, за да забъркам сместа.
Както бяхме забелязали, инструкциите бяха изключително подробни и — по мое мнение — излишни. Не само бе указано точното количество на листа от коприва. В указанията се казваше, че „те трябва да починат един час“, през което време трябваше да им повтарям „тебе повелявам, пламък да те обземе“ на всеки десет минути. Трябваше също и да сваря ахата, за да го „проникна“ с топлина. Останалите от инструкциите бяха подобни и аз знаех, че няма начин госпожа Теруилиджър наистина да разбере дали съм изпълнила подробно всичките — особено заклинанията. Въпреки това целта на това занятие беше да докладвам какво е да бъдеш древен магьосник. Затова изпълних най-прилежно всичко и толкова силно се концентрирах върху съвършеното изпълнение на всяка стъпка, че много скоро изпаднах в нещо като транс, където не съществуваше нищо друго, освен магията.
Свърших около два часа по-късно и останах изненадана колко изтощена се чувствах. Крайният резултат определено не оправдаваше цялата вложена от мен енергия. Сдобих се с кожена връв, от която висеше копринена торбичка, пълна с листа и камъчета. Отнесох амулета заедно с бележките ми в стаята с намерението да напиша доклада си за госпожа Теруилиджър, за да приключа с възложената ми задача. Наближих стаята и ахнах, когато видях вратата. Някой бе изрисувал с червена боя прилепи и лица с дълги и остри вампирски зъби. А напряко бе надраскано с големи черни букви: ВАМПИРКА.
Разтреперана от паника, се втурнах в стаята. Джил беше там — заедно с госпожа Уедърс и още една от учителките, които не познавах. Те претърсваха вещите ни. Зяпнах и се втренчих невярващо в случващото се.
— Какво става? — попитах.
Джил поклати глава с покрусена физиономия, неспособна да отговори. Очевидно бях дошла в края на претърсването, защото госпожа Уедърс и помощничката й скоро приключиха и излязоха. Бях доволна, че тази вечер бях взела със себе си в химическата лаборатория комплекта с алхимичните ми пособия. Вътре имаше някои инструменти за отмерване, от които смятах, че ще имам нужда. Определено нямах желание да обяснявам на управата на общежитието откъде имам такава колекция от химикали.
— Е — заговори госпожа Уедърс строго, — изглежда тук няма нищо, но по-късно може отново да направя внезапна проверка, така че да не ти хрумват разни идеи. И без това си се забъркала в достатъчно неприятности и без да добавяш нови провинения. — Въздъхна и поклати глава към Джил. — Много съм разочарована, госпожице Мелроуз.
Джил пребледня.
— Казвам ви, че всичко това е някаква грешка!
— Да се надяваме, че е така — процеди госпожа Уедърс застрашително. — Да се надяваме, че е така. Почти бях решила да ти наредя да почистиш онзи вандализъм отвън, но след като няма неопровержимо доказателство… Е, ще кажа на някой от портиерите утре да се погрижи.
— Какво се е случило? — настоях да узная след като посетителите ни си отидоха.
Джил се строполи върху леглото си и простена.
— Лоръл се случи.
Седнах до нея.
— Обясни ми.
— Ами, отбих се в библиотеката, за да проверя дали там се пазят онези годишници… Тези с Кели Хенс, сещаш ли се? Оказа се, че обикновено се съхранявали при тях, но всички били взети от издаващите вестника на „Амбъруд“ заради някакво годишно издание. И няма да повярваш кой отговаря за проекта: Лоръл.
— Права си — кимнах. — Никога нямаше да се сетя. Подобни проекти не се ли правят от деветокласниците в часовете по английски? — Лоръл беше в дванайсети клас.
— Да.
— Предполагам, че всеки трябва да се занимава с нещо — промърморих.
Джил кимна.
— Както и да е, госпожица Ямани беше в сградата и аз отидох да я попитам дали мога да се запиша в кръжока по шев и кройка и да участвам в дефилето на Лия като един вид практическо занятие. Тя беше много въодушевена и ми каза, че може да се уреди.