Стомахът ми се сви.
— Да, добре, само че не е имал правото да говори от името на всички нас, а ние не сме сигурни дали искаме да продължаваме бизнеса с вас. Вече се компрометирахте.
— Ние сме много внимателни — възрази той. — Тази кражба не беше по наша вина! Хайде, стига, трябва да ни помогнеш. Той не ти ли каза? За утре имаме огромно търсене, защото хлапетата от частното училище ще имат спортен празник. Ако успеем да им доставим каквото искат, ще удвоим печалбите.
Удостоих го с най-добрата си от най-ледените си усмивки.
— Ще го обсъдим помежду си и ще ти съобщим решението.
С тези думи му обърнах гръб и се отправих към изхода.
— Почакай — извика ми той. Отново го измерих с надменен поглед. — Може ли да накараш онзи тип да престане да ми звъни?
— Кой тип? — попитах, чудейки се дали има предвид някой по-настоятелен възпитаник на „Амбъруд“.
— Онзи със странния глас, който не престава да пита дали наоколо не се навъртат някакви високи, бледи хора, приличащи на вампири. Помислих си, че е някой твой познат.
Високи бледи хора? Никак не ми се хареса как прозвуча това, но лицето ми остана безизразно.
— Съжалявам. Не зная за кого говориш. Трябва да е някаква шега.
Напуснах студиото, като се зарекох по-късно да проверя това по-внимателно. Ако някой разпитваше за хора, приличащи на вампири, това можеше да се превърне в проблем. Но поне този проблем не изискваше незабавни действия. Мислите ми трескаво препускаха, докато обмислях какво друго бе споделил с мен този майстор на татуировките. Явно някой алхимик снабдяваше студиото „Невърмор“. Донякъде не би трябвало да се изненадвам. Как иначе можеха да се снабдяват с вампирска кръв и с всички метални съединения, необходими за татуировките? Очевидно този алхимик престъпник се бе „погрижил“ за проблема, довел до кражбата на техните доставки. Кога баща ми заяви, че ще бъда изтеглена от тази мисия заради доклада на Кийт?
Точно след като проникнах в „Невърмор“.
Знаех кой е алхимикът престъпник.
Знаех също, че имам проблем. Кийт се бе погрижил за мен, беше предприел стъпки, за да ме прогони от Палм Спрингс и да ме замени с някой неопитен новак, който няма да посмее да се бърка в незаконните му сделки с татуировките. Ето защо поначало искаше тук да дойде Зоуи.
Бях изумена. Никога не съм имала добро мнение за Кийт Дарнъл, в никакъв случай. Никога обаче, никога, не съм допускала, че може да падне толкова ниско. Той нямаше морал, но все пак бе възпитан в същите принципи, които имах и аз по отношение на хората и мороите. Да зареже тази вяра и да изложи невинни на ужасните странични ефекти от вампирската кръв заради собствената си материална облага… хм, това бе повече от предателство спрямо алхимиците. Беше предателство спрямо цялата човешка раса.
Ръката ми стискаше мобилния телефон, готова да позвъни на Стантън. Само това се искаше от мен. Едно обаждане с разкритията, до които се бях добрала, и алхимиците щяха да се втурнат към Палм Спрингс и да се разправят с Кийт. Но какво щях да правя, ако не се откриеха неоспорими доказателства за вината му? Не бе изключено и друг алхимик да играе същата игра като мен, подлъгвайки татуировчика да си мисли, че са част от отбора на Кийт. Обаче Кийт бе този, когото исках да заловя. Исках да съм сигурна, че няма да се изплъзне от наказанието.
Взех решение и вместо на алхимиците, позвъних на Ейдриън.
Когато се върнах в бутика на Лия, се оказа, че обучението на Джил вече приключваше. Лия даваше на Джил последни наставления, докато Еди и Лий се мотаеха наоколо. Еди ме погледна само веднъж и веднага се досети, че нещо не е наред.
— Какво се е случило?
— Нищо — отвърнах невъзмутимо. — Появи се просто един проблем, с който скоро ще се справя. Лий, имаш ли нещо против да закараш Еди и Джил до училището? Имам две-три задачи, за които трябва да се погрижа.
Еди се намръщи.
— Добре ли си? Имаш ли нужда някой да те пази?
— Имам си пазач. Или поне нещо от този сорт — поправих се, имайки предвид, че ще се срещна с Ейдриън. — Както и да е, не съм в беда. Твоята работа е да не откъсваш поглед от Джил. Нали не си забравил задължението си? Благодаря ти, Лий. — Една мисъл внезапно ме осени. — Почакай… Мисля, че сега е един от дните, когато имаш вечерни учебни часове. А ние те задържаме тук… Или… Всъщност в кои дни имаш такива часове?