Не се бях замисляла за това, само ми бе направило впечатление, че някои дни Лий си беше тук, а други в Лос Анджелис. Но като се върнах назад, установих, че няма строго определен график. Видях, че лицето на Еди се осени от същото прозрение.
— Вярно е — рече и изгледа подозрително Лий. — Каква е учебната ти програма?
Лий отвори уста, за да ни обясни, и усетих, че ще ни сервира някаква предварително обмислена версия. Той обаче не посмя да заговори и вместо това изгледа Джил тревожно, която още разговаряше с Лия. Лицето му помръкна.
— Моля ви, не й казвайте — прошепна той.
— Какво да не й казваме? — настоях, като се постарах да прозвуча колкото се може по-тихо.
— Не посещавам колежа. Имам предвид, че… Преди го посещавах. Но не и този семестър. Исках да прекъсна за известно време… Но не желаех да разочаровам баща си. Така че му казах, че ще посещавам занятията частично, заради което толкова често се връщам тук.
— А тогава какво правиш в Ел Ей през цялото това време? — попита Еди.
— Още имам приятели там, пък и нали трябва да поддържам прикритието си — Лий въздъхна. — Зная, че е глупаво. Моля ви, нека аз лично да й го кажа. Толкова силно исках да я впечатля и да се докажа пред нея. Тя е чудесна. Просто ме завари в лош период.
Еди и аз се спогледахме.
— Ще си мълча — обещах му. — Но ти наистина трябва да й кажеш. Имам предвид, че според мен нищо лошо не си сторил… но не бива да позволяваш да има лъжи помежду ви.
Лий изглеждаше много нещастен.
— Зная. Благодаря ви.
Когато той излезе навън, Еди поклати глава.
— Не ми харесва, че лъже. Никак не ми харесва.
— Старанието на Лий да запази достойнството си е най-малко странното нещо, което става тук — отбелязах аз.
В този миг видях, че Джил може да стигне от единия до другия край на магазина, без да падне. Походката й не можеше да се нарече елегантна, но поне беше някакво начало. Още много път я очакваше, докато започнеше да изглежда като дефилиращите модели, които бях виждала по телевизията, но имайки предвид, че отначало не можеше да се задържи права с тези обувки, реших, че вече има значителен напредък. Тя понечи да свали обувките, но Лия я спря.
— Не. Вече ти казах. Трябва да ги носиш през цялото време. Да се упражняваш, да се упражняваш, да се упражняваш. — Обърна се към мен. — А ти…
— Зная. Да се грижа да не си строши врата — издекламирах. — Но тя няма да може да носи тези обувки през цялото време. В нашето училище има изисквания за дрескода.
— А ако са в друг цвят? — попита Лия.
— Не мисля, че проблемът е само в цвета — заговори Джил с извинителен тон. — А най-вече високите токчета. Но обещавам да ги нося преди и след часовете и да се упражнявам в стаята.
Това явно бе достатъчно за Лия и след още няколко напътствия ни пусна да си вървим. Обещахме да се упражняваме и да се върнем след два дни. Казах на Джил, че по-късно ще се видим с нея, но не бях сигурна дали ме чу. Беше толкова развълнувана от перспективата, че Лий ще я откара с колата си до общежитието, че всичко останало минаваше покрай ушите й.
Подкарах към къщата на Кларънс. На вратата ме посрещна Ейдриън.
— Брей — провикнах се, впечатлена от експедитивността му. — Не очаквах да се приготвиш толкова бързо.
— Не съм — рече той. — Трябва веднага да ти покажа нещо.
Намръщих се.
— Добре. — Ейдриън ме поведе в къщата, по-навътре, отколкото обичайно бях влизала, което ме изнерви. — Сигурен ли си, че не може да почака? Това, с което трябва да се заемем, е много по-спешно…
— Така е. Как ти се видя Кларънс при последната ви среща?
— Странен.
— Но със здрав вид?
Замислих се.
— Ами, беше уморен. Но като цяло изглеждаше наред.
— Да, хм, само че сега не е „наред“. Сега не е само уморен. Той е слаб, замаян, прикован към леглото. — Стигнахме до една затворена дървена врата, пред която Ейдриън спря.
— Знаеш ли каква е причината? — попитах го, обзета от паника. Бях се тревожила от евентуалните усложнения при болен морой, но не очаквах това да се случи толкова скоро.
— Хрумна ми доста добра идея — заяви Ейдриън с изненадващо ожесточен тон. — Твоето приятелче Кийт.
— Престани да говориш така. Той не ми е приятелче! — извиках. — Той съсипва живота ми!
Ейдриън отвори вратата и пред мен се разкри широко легло с инкрустации и балдахин. Никак не се чувствах удобно да прекрачвам прага на спалнята на морой, но властният поглед на Ейдриън беше твърде въздействащ. Последвах го и ахнах, когато видях Кларънс да лежи в леглото.