Из цялата стая бяха пръснати триножници и платна. Дори и масата за билярд бе застлана с голямо руло хартия. Рисунките бяха с безумно различни сюжети. Някои представляваха само ярки цветни драсканици, но други бяха удивително реалистични изображения на предмети и хора. Около всичките тези творби имаше туби с водни бои и кутии с маслени бои.
За миг всичките тревожни мисли за Кларънс и Кийт се изпариха от главата ми.
— Какво е това?
— Това ми е домашното — обясни Ейдриън.
— Но нали… Нали току-що започна лекциите? Как са могли да ти възложат толкова много работа?
Той пристъпи към едно платно, показващо червена спирала, извиваща се над черен облак. Леко я докосна, за да провери дали боята е засъхнала. Докато я изучавах, се питах дали действително виждах облак пред себе си. Имаше нещо почти човекоподобно в очертанията му.
— Разбира се, Сейдж, че не ни дават толкова много домашни. Но исках да се уверя, че ще се справя отлично с първото, което ми възложат. Необходими са много проби, преди да се достигне съвършенството. — Млъкна и размисли. — Е, изключение правят родителите ми. Те са успели още от първия път.
Не успях да сдържа усмивката си. През последните седмици толкова пъти бях ставала свидетел на непредсказуемо люшкащото му се настроение, че беше приятно да го видя в момент на подем.
— Е, направо е удивително — признах му аз. — Какво изобразяват? Искам да кажа, че онази я разбирам. — Посочих към едно платно, изобразяващо кафяво женско око, с дълги мигли. После се обърнах към съседното, върху което бяха нарисувани рози. — Но другите, хм, са донякъде с по-творческа интерпретация.
— Така ли? — попита Ейдриън, като се върна отново до една изцяло черна картина, пресечена от яркочервена линия. — Мислех, че е очевидно. Тази тук се нарича „Любов“. Не схващаш ли?
Свих рамене.
— Може би не притежавам достатъчно художествен усет.
— Може би — съгласи се той. — След като заковем приятелчето ти Кийт, ще имаме достатъчно време, за да обсъждаме когато пожелаеш моето гениално изкуство.
— Добре — отвърнах и отново станах напълно сериозна. — Трябва да претърсим жилището му за доказателства. Реших, че най-добрият начин да го направим, е като аз го подмамя да излезе навън, а ти проникнеш вътре, докато го няма в апартамента. Ще трябва да се справиш с ключалката…
Ейдриън махна пренебрежително с ръка.
— Мога да разбия една ключалка. Как, според теб, прониквах в шкафа на родителите ми за напитки, докато бях в гимназията?
— Би трябвало да се досетя — промълвих сухо. — Но се постарай да огледаш навсякъде, а не само на очебийните места. Може да има скривалища, вградени в стените или в мебелите. От теб се иска да намериш шишенца с кръв или разтвори на метали, или дори инструмента, с който е пробол Кларънс.
— Ще го имаш. — Обсъдихме още няколко подробности, включително и това на кого да се обади, ако открие нещо важно, и вече се канехме да тръгваме, когато той ненадейно ме попита: — Сейдж, защо ме избра за свой партньор в това престъпление?
Замислих се върху думите му.
— Предполагам, че по метода на изключването. Нали трябва да пазим Джил да не се замесва в нещо опасно. Еди е добър избор, но той трябваше да се върне с нея и Лий. Освен това вече знам, че нямаш морални скрупули относно разбиване на ключалки и незаконно проникване.
— Това бе най-милото изказване, което някога си правила за мен — обяви той с усмивка.
След това се запътихме към апартамента на Кийт. Всички светлини на първия етаж светеха, което поля със студена вода хранената от мен до последния момент надежда, че няма да ми се наложи да го примамвам да излезе навън. Честно казано, искаше ми се да помагам в претърсването. Оставих Ейдриън пред сградата и подкарах колата към един денонощен ресторант, намиращ се точно в противоположния край на града. Според преценката ми това бе идеалното място, където да задържа Кийт колкото можеше по-далече от дома му. Пътуването му дотук щеше да осигури на Ейдриън допълнително време за по-щателно претърсване, макар че това изискваше Ейдриън да виси отвън, докато Кийт не напусне квартирата си. След като най-после стигнах до ресторанта, избрах една маса, поръчах си кафе и набрах номера на Кийт.