За миг се вцепених. Като се вгледах в очите на Кийт — истинското и изкуственото — в мен се отприщиха всички противоречиви чувства, които изпитвах заради него от една година насам. Страхът и безпокойството от това, което се опитвах да постигна, се бореха с дълбоката омраза към него, стаена в душата ми. По-нисшите ми инстинкти настояваха да го накарам да страда, да запратя нещо по него. Например пая. Или да го тресна с някой стол. Или да му строша черепа с бейзболна бухалка.
— Аз…
Но преди да изрека следващата дума, телефонът ми изписука. Сведох очи надолу към екрана и прочетох есемеса от Ейдриън:
„Спипахме го. Обадих се. Един час.“
Плъзнах телефона в чантата си и въздъхнах с неописуемо облекчение. На Кийт му бяха необходими двайсет минути, за да се добере до тук, а през това време Ейдриън прилежно бе претършувал апартамента му. Очевидно усилията му са се увенчали с успех. Сега от мен се изискваше само да забавя Кийт, докато не пристигне подкреплението. Всъщност един час бе по-малко, отколкото очаквах. Бях дала на Ейдриън телефонния номер на Стантън, а тя трябваше да изпрати алхимиците, които се намираха най-близо. Предполагам, че това означаваше да пристигне екип от Лос Анджелис, но бе трудно да се каже със сигурност заради големите мащаби на нашата дейност. Ако в източния край на града имаше алхимици, те щяха много бързо да се озоват в апартамента на Кийт. Възможно бе дори да наемат малък частен самолет, за да съкратят времето за пътуване.
— Какво беше това? — попита Кийт раздразнено. — Някакъв есемес от твоите приятелчета вампирите?
— Можеш да престанеш с този театър — срязах го. — Много добре зная, че в действителност никак не те е грижа дали съм се сближила прекалено много с тях. — Нямах намерение точно това да е темата, с която да отвлека вниманието му, но се улових за тази сламка.
— Разбира се, че ме е грижа. Безпокоя се за душата ти.
— Заради това ли позвъни на баща ми? — полюбопитствах. — Това ли е причината, заради която искаш да ме прогониш от Палм Спрингс?
— Това е само за твое собствено добро — заяви той, нахлузвайки си маската на добродетелна личност. — Не осъзнаваш ли колко сбърка, още като пожела да се заемеш с тази работа? Никой друг алхимик не би я поискал. Но ти, ти на практика ги молеше да ти я възложат.
— Да — потвърдих, като усетих как започна да ми кипва. — За да не се налага Зоуи да я върши.
— Приказвай каквото си щеш. Аз знам истината. Ти харесваш тези създания.
— Защо всичко трябва да бъде черно или бяло? Според теб трябва или да ги мразя, или да бъда в съюз с тях. Знаеш ли, има и средно положение. Мога да съм лоялна към алхимиците и в същото време да поддържам приятелски отношения с вампири и дампири.
Кийт ме изгледа снизходително, все едно бях десетгодишна хлапачка.
— Сидни, ти си тъй невинна. Не разбираш като мен как е устроен този свят. — Знаех всичко за неговите възгледи за света и щях да му го кажа, ако точно тогава не се появи келнерката, за да вземе неговата поръчка. Но щом тя се отдалечи, Кийт продължи да се прехласва от собственото си сладкодумие. — Искам да кажа, самата ти наясно ли си докъде могат да те доведат чувствата ти? Нима забрави, че вампирите владеят до съвършенство силата на внушението? Умеят да подчиняват съзнанието на околните. Владеещите магията на духа, като Ейдриън, действително са много добри. Според това, което ни е известно, може да се каже, че той използва магическите си сили, за да те омайва, да печели симпатията ти.
Замислих се за всички онези случаи, когато се опитвах да вселя поне малко здрав разум в главата на Ейдриън.
— Тогава той май не се справя много добре. — Продължихме да се заяждаме по темата и за пръв път се радвах на твърдоглавието на Кийт и неумението му да отстъпи пред разумните доводи на опонента си. Колкото по-дълго спореше с мен, толкова повече време имаха алхимиците, за да стигнат до апартамента му. След като Стантън бе обещала на Ейдриън, че до един час ще изпрати екип, тя вероятно щеше да удържи на думата си. Но все пак беше по-безопасно да се подсигуря.
Само че стигнах до точката на кипене, когато Кийт продължи:
— Трябва да се радваш, че съм така загрижен за теб. И да знаеш, не е само заради вампирите. Аз ти преподавам житейски уроци. Ти запаметяваш цели книги, но не разбираш хората. Не знаеш как да се държиш с тях. Ще продължиш с това твое наивно отношение към света, мислейки си, че всички са добри, докато някой… Някой младеж, вероятно — просто ще се възползва от теб.