— Е, да — озъбих му се аз, — ти си спец по това, нали?
Кийт изсумтя презрително.
— Бъди спокойна, не се интересувам от теб.
— Не говоря за себе си! Говоря за Карли. — Така. Ето че стигнахме до истинската цел на срещата ни.
— Какво общо има тя с това? — Кийт успя да продължи с равнодушна интонация, но от погледа ми не убягна съвсем лекото, но тревожно потрепване на окото му.
— Зная какво се е случило между вас. Зная какво си направил с нея.
Цялото му внимание бе посветено на това да разбърква със сламката леда в чашата си.
— Нищо не съм й направил. Нямам представа за какво говориш.
— Много добре знаеш за какво говоря! Тя ми каза. След това тя дойде при мен. — Наведох се напред. Чувствах се по-уверена. — Какво, според теб, ще се случи, ако баща ми научи за това? И какво ще стане, ако и твоят го узнае?
Кийт ме изгледа остро.
— Ако си толкова сигурна, че се е случило нещо ужасно, защо тогава баща ти още не е уведомен? А? Може би защото Карли знае, че няма нищо за казване. Тя искаше всичко, което направихме, повярвай ми.
— Такъв лъжец си! — просъсках. — Зная какво си направил. Ти си я изнасилил. И никога няма да страдаш достатъчно за това. Трябваше да изгубиш и двете си очи.
Вцепени се, като споменах очите му.
— Това е жестоко. И няма нищо общо с всичко това. Какво, по дяволите, ти става, Сидни? Как можа да се превърнеш в такава кучка? Може би близостта ти с вампирите и дампирите те е увредила повече, отколкото осъзнаваме. Затова първото нещо, което ще свърша утре, ще е обаждането ми до Стантън с молба веднага да те отзоват. Без никакво изчакване до края на седмицата. Трябва да се отървеш от това вредно влияние. — Поклати глава и ме изгледа снизходително, но едновременно с това и състрадателно. — Не, ти се нуждаеш от поправителен център. И това отдавна трябваше да стане, още когато те заловиха да помагаш на онази убийца.
— Не сменяй темата. — Говорех надменно, въпреки че той отново бе събудил страха в душата ми. Какво ще стане, ако с Ейдриън се провалим? Или ако алхимиците повярват на Кийт и ме изтеглят оттук? А след като ме тикнат в поправителен център, той вече нямаше защо да се притеснява, че може да го издам. — Не става дума за мен. Говорехме за Карли.
Кийт завъртя раздразнено очи.
— Не желая да говоря повече за онази уличница, сестра ти. Сега вече надделя импулсът ми отпреди малко да запратя нещо отгоре му. За негов късмет имах само чашата с кафе пред себе си. И пак за негов късмет кафето ми беше изстинало. Все пак беше останало достатъчно и се разплиска навсякъде, като изцапа ризата му. За негово нещастие, днес бе решил да облече бяла риза. Той се вторачи смаяно в мен, докато думите излизаха с пръски слюнки от устата му.
— Кучка такава! — кресна и скочи на крака.
Втурна се към вратата и на мен чак сега ми светна, че темпераментът ми можеше да съсипе плана. Хукнах след него и го хванах за ръката.
— Почакай, Кийт, съжалявам. Не си тръгвай.
Той отскубна рязко ръката си и ме измери с кръвнишки поглед.
— Късно е за теб. Ти имаше шанс, но го проигра.
Отново го сграбчих.
— Не, не. Почакай. Има още много неща, за които да си говорим.
Той отвори уста, за да ме унижи с някоя хаплива забележка, но после я затвори. Изгледа ме продължително. Лицето му ставаше все по-сериозно.
— Да не би да се опитваш да ме задържиш тук? Какво става всъщност?
Когато не успях да измисля какво да му отговоря, той се дръпна и излетя като стрела през вратата. Върнах се тичешком до масата и оставих на нея банкнота от двайсет долара. Грабнах пая и извиках на келнерката да задържи рестото.
Часовникът в колата ми показваше, че има още двайсет минути до времето, когато се очакваше алхимиците да пристигнат в апартамента на Кийт. Точно толкова време му трябваше на него, за да се прибере. Подкарах след него, като въобще не полагах усилия да се прикривам. Вече не беше тайна, че нещо се кроеше нещо, заради което го бях подмамила да излезе от апартамента си. По пътя благославях всеки червен светофар, който ни спираше, като се молех той да не се прибере прекалено рано. В такъв случай двамата с Ейдриън трябваше да измислим нещо, за да спечелим време. Не че беше невъзможно, но не беше от нещата, с които ми се искаше да се занимавам.