Най-после стигнахме пред сградата, в която живееше Кийт. Той паркира в малкия паркинг към сградата, а аз най-нехайно в забранената зона отпред. Втурна се към вратата, аз го следвах само на няколко крачки, но той май не ме забеляза. Цялото му внимание бе погълнато от светещите прозорци на апартамента му и тъмните силуети, едва различими зад плътните завеси. Профуча през вратата и аз също нахълтах миг след това, като едва не се блъснах в него, когато той внезапно се прикова на място.
Не познавах тримата мъже, които видях вътре заедно с Ейдриън, но знаех, че са алхимици. И тримата се отличаваха със същия хладен и професионално шлифован вид, към който всички ние се стремяхме. Лицата им бяха украсени със златни лилии. Единият от тях тършуваше в кухненските шкафове на Кийт. Вторият държеше бележник и разговаряше с Ейдриън, който се бе облегнал на стената и пушеше. Усмихна се, като ме видя.
Третият алхимик бе коленичил на пода в дневната край малък шкаф вграден в стената. До него лежеше безвкусен портрет на жена, гола до кръста. Очевидно картината бе служела за прикритие на тайното отделение. Личеше си, че дървената му врата е била откъртена с груба сила, а наоколо в безпорядък бе разпиляно разнообразното му съдържание — с няколко изключения. Алхимикът се бе постарал да сортира цяла купчина от различни предмети: метални тръбички и игли за източване на кръв, заедно с шишенца с кръв, както и малки пакетчета със сребърен прах. При внезапното ни нахлуване той ни погледна и прикова поглед в Кийт, с ледена усмивка на лицето.
— А, господин Дарнъл, толкова се радваме, че сте тук. Надявахме се, че ще може да ви вземем с нас, за да ни отговорите на няколко въпроса.
Лицето на Кийт помръкна.
Глава 23
— Какво си направила?
След около седмица седях на последния ред в залата, в очакване да започне модното ревю с участието на Джил. Въобще не знаех, че и Трей ще дойде, така че се стреснах, като го видях приклекнал до мен.
— За какво по-точно говориш? — попитах го аз. — Има един милион неща, за които можеш да ми припишеш заслугите.
Той се подсмихна и продължи, снишавайки глас, макар че не беше нужно с цялото това приглушено буботене наоколо. Няколкостотин зрители се бяха събрали да се насладят на шоуто.
— Говоря за Слейд и приятелчетата му и ти много добре знаеш — поясни Трей. — Всички те наистина бяха много разтревожени от нещо, случило се тази седмица. Не престават да се оплакват за онези тъпи татуировки. — Изгледа ме многозначително.
— Какво? — попитах с най-невинната си физиономия. — Защо смяташ, че това има нещо общо с мен?
— Да не би да казваш, че няма? — Явно не можах да го заблудя.
Усетих издайническата усмивка, плъзнала по устните ми. След обиска в апартамента на Кийт алхимиците се погрижиха веднъж завинаги да секнат доставките на суровина за незаконните татуировки. Повече не се споменаваше за подмяната ми със Зоуи. На Слейд и компания им отне няколко дни, за да осъзнаят, че е сложен край на източника им на вълшебно мастило, издигащо него и приятелите му до спортните висини, недостижими за простосмъртните. През тази седмица доста се забавлявах, докато следях потайното им шушукане, но не предполагах, че и Трей ги е забелязал.
— Да кажем само, че в най-скоро време Слейд повече няма да е досегашната суперзвезда — заявих. — Надявам се да си готов да излезеш напред и да заемеш мястото му.
Трей се загледа изучаващо в мен през следващите няколко мига, очевидно с надеждата да добавя още нещо. Но като не задоволих очакването му, само поклати глава и се ухили.
— Всеки път, когато ти потрябва кафе, Мелбърн, можеш да се отбиваш при мен.
— Ще го запомня — кимнах и посочих към все по-нарастващата тълпа. — Впрочем ти какво правиш тук? Не ми бе хрумвало, че се интересуваш от най-новите модни тенденции.
— Не че се интересувам — призна той. — Но имам двама приятели, които работят за шоуто.
— Искаш да кажеш приятелки? — поправих го с насмешка.
Трей завъртя очи.
— Приятели, които са момичета. Нямам време за глупави увлечения по женските прелести.
— Наистина ли? Аз пък реших, че тъкмо заради това си си направил татуировка. Чувала съм, че жените си падат по тях.
Трей се скова.
— За какво говориш?
Спомних си как Кристин и Джулия споменаха колко било странно, че и Трей имал татуировка, а по-късно Еди потвърди, че в съблекалнята е виждал тази татуировка. Намирала се ниско под кръста на Трей. Еди сподели също, че била с формата на слънце с много лъчи наоколо, но направена със съвсем обикновено мастило. Отдавна чаках удобен случай, за да подразня Трей за украсата над дупето му.