— Не се прави на толкова скромен. Зная за изгряващото ти слънце. Зная и откъде точно изгрява. А все ми натякваше за моята, а?
— Аз…
Направо си глътна езика. Дори нещо повече. Изглеждаше притеснен, разтревожен — все едно ставаше дума за нещо, което той не искаше да знам. Което бе странно. Не беше чак толкова голяма работа. Тъкмо се канех да го разпитам по-подробно, когато Ейдриън внезапно си проправи път към нас сред тълпата. Трей хвърли един поглед към буреносната физиономия на Ейдриън и тутакси се изправи на крака. Можех да си обясня реакцията му. Изражението на Ейдриън изплаши и мен.
— Добре — рече Трей нервно. — Още веднъж ти благодаря. По-късно пак ще се видим.
Промърморих му нещо на раздяла и се загледах в Ейдриън, който се приближи към мен. Мика седеше от другата ми страна, до него беше Еди и още две празни седалки, които пазехме за наши приятели. Ейдриън се настани на едната от тях. След малко се появи забързано и Лий. Изглеждаше обезпокоен от нещо, но все пак се държеше по-приятелски в сравнение с Ейдриън, който само гледаше напред с каменно лице. Настроението ми се срина. Някак си, без да мога да си обясня защо, имах чувството, че аз съм причината за мрачния му вид.
Обаче не ни остана време да разискваме въпроса — светлините угаснаха и шоуто започна. За конферансие бяха наели един местен радиоводещ, който представи петте модни дизайнери, участващи в шоуто тази вечер. Дизайнерката на Джил беше трета по ред и докато наблюдавах първите две колекции, нетърпението ми се засилваше все повече. Това зрелище надминаваше със светлинни години практическите упражнения, които бях видяла преди това. Светлините и музиката придаваха на всичко съвсем професионално ниво, а другите модели ми се сториха много по-шлифовани и по-опитни в сравнение с Джил. И мен започна да ме обзема безпокойството, което доскоро измъчваше Джил, че навярно е надценила възможностите си.
Тогава дойде редът на Лия Дистефано. Джил беше една от първите дефилиращи манекенки. Появи се в елегантно диплеща се, сребриста вечерна рокля, изтъкана от толкова ефирен плат, който като че ли отричаше съществуването на гравитацията. Част от лицето й бе скрито под маска, обсипана с перли и сребро, непозволяваща да бъде разпозната от тези, които я познаваха отблизо. Очаквах поне малко да кашират вампирските й черти, дори евентуално да я гримират в малко по-човешки цветове. Вместо това те бяха заложили на необичайната й външност, покривайки кожата и със светеща пудра, която подчертаваше бледността и по такъв начин, че направо изглеждаше като извънземна. Всяка къдрица от меката й коса бе изящно оформена и обкичена с изящни малки бляскави бижута.
Походката й се бе подобрила значително след първата проба. Тя на практика спеше с тези обувки с високи токчета. Отдавна бе забравила за първоначалните си злощастни опити да не се строполи на пода. Сега притежаваше някаква непозната за мен увереност и целеустременост, каквато не бях забелязала досега в нея. Все пак за миг долових как в очите й проблесна издайническа нервност и леко усилие да задържи ритъма в походката си, докато пристъпяше напред върху високите сребърни токчета. Макар че се съмнявах дали някой друг го забеляза. Всеки, който не познаваше Джил и характера й, не виждаше нищо друго, освен една силна и в същото време ефирна жена, уверено дефилираща по модния подиум. Възхитителна гледка. Щом успя да се преобрази така много с толкова малко окуражаване, какво ли още можеше да се очаква?
Като огледах момчетата до мен, видях същите чувства, изписани по лицата им. Ейдриън бе изпълнен с онази братска гордост, която често изпитваше към нея, като от доскорошното му лошо настроение не бе останала никаква следа. Мика и Лий бяха олицетворение на неподправено, искрено възхищение. За моя изненада изражението на Еди също издаваше обожанието му, примесено с още нещо. Беше почти… Боготворене. Да, това беше, осъзнах аз. Появявайки се на модния подиум като красиво, изключително покоряващо, направо божествено създание, Джил въплъщаваше всичките му идеалистични, закрилнически фантазии. Сега тя бе съвършена принцеса, със своя предан рицар, готов да й служи.
Тя се появи още два пъти в редицата от модели на Лия, всеки път зашеметяваща, макар да не бе така ефектна както при първата си поява в сребристата рокля. Останалата част от шоуто изгледах само бегло. Гордостта ми и вълнението заради Джил ме разсейваха, пък и честно казано повечето от дрехите, които видях, ми се сториха прекалено крещящи за моя вкус.