След шоуто имаше прием, на който гостите, дизайнерите и моделите можеха да се смесят с по чаша разхладителна напитка в ръка. Моята малочислена група се приюти в ъгъла край масата с ордьоврите, за да изчакаме Джил да се присъедини към нас, която все още не бе освободена. Лий бе взел за нея огромен букет от бели лилии. Ейдриън съзерцаваше с копнеж сервитьорката, докато минаваше покрай нас с поднос, пълен с чаши с шампанско. Но не помръдна, за да я спре. Обзе ме гордост, примесена с облекчение. Джил, душевното равновесие и алкохолът не биваше да се смесват.
Щом келнерката ни подмина, Ейдриън се извърна към мен и аз видях как доскорошният му гняв се завърна. И, както подозирах, бе насочен към мен.
— Кога мислеше да ми кажеш? — попита той.
Прозвуча ми загадъчно, също както въпросът, с който по-рано ме заговори Трей.
— Какво да ти кажа?
— Че няма да има стипендия! Говорих с някакъв служител от регистратурата и той ми каза, че си уведомена.
Въздъхнах.
— Всъщност не съм го крила от теб. Просто досега нямах възможност да ти го съобщя. Имаше много други неща за уреждане. — Добре де, всъщност наистина го отлагах, и то точно поради тази причина. Е, не съвсем. Не очаквах, че толкова ще се ядоса.
— Но очевидно си разполагала с достатъчно време, за да платиш таксата за слушател. И достатъчно пари. Но не достатъчно, за да платиш самостоятелното ми жилище.
Мисля, че по-обидното в цялата работа бе намекът му, че по някаква причина съзнателно съм предпочела да действам в ущърб на желанията му, макар да е съществувал друг вариант.
— Еднократно заплащане лесно може да се уреди — уверих го аз. — Но редовно изплащане на месечна квартира? Не е толкова лесно.
— Тогава защо въобще се занимаваш с това? — възкликна той. — Цялата работа беше, за да ми намериш пари и да се махна от къщата на Кларънс! Иначе нямаше да посещавам тези глупави лекции. Мислиш ли, че искам всеки ден да пътувам с автобус?
— Онези лекции ти се отразяват добре — възразих, усещайки как на мен също започва да ми кипва. Не исках да изгубя самоконтрола си, не тук и със сигурност не когато нашите приятели са свидетели на всичко това. Но бях вбесена от реакцията на Ейдриън. Не можеше ли да осъзнае колко ще е добре за него да върши нещо полезно? Не можех да забравя как сияеше, докато ми показваше картините си. Те бяха една разумна възможност да забрави Роуз, да не говорим, че така можеше да намери цел в живота си. Освен това се вбесих от готовността му с лека ръка да зареже тези „глупави“ лекции. Това отново ми напомни за несправедливостите в този свят, за това как не можех да имам нещо, което на другите се даваше даром.
Той се намръщи.
— Отразяват ми се добре? Хайде, престани отново да се правиш на мое майче! Не е твоя работа да ме поучаваш как да живея живота си. Ако ми потрябва съвет от теб, ще ти го поискам.
— Правилно — съгласих се и сложих ръце на кръста си. — Не е моя работа да ти казвам как да живееш живота си. Работата ми е само да го улеснявам колкото се може повече. Защото, бог ми е свидетел, ти не можеш да понесеш дори и най-малкото неудобство. Какво стана с всичките тези неща, за които ми разказа? Че наистина сериозно си решил да подобриш живота си? Когато ме помоли да повярвам в теб?
— Хайде, приятели — намеси се Еди със смутено изражение. — Сега не му е нито времето, нито мястото.
Ейдриън обаче не му обърна внимание.
— Явно обаче не ти е проблем да улесняваш живота на Джил.
— Това ми е работата — изръмжах. — А и тя още е момиче. Не мислех, че зрял мъж като теб ще се нуждае от същата помощ!
Очите на Ейдриън пламнаха в изумрудено, когато сведе поглед към мен, но в следващия миг се фокусираха върху нещо зад мен. Обърнах се и видях, че Джил се приближава към нас. Отново бе със сребристата рокля, а лицето й грееше от щастие — щастие, което обаче помръкваше колкото повече ни доближаваше и се досещаше, че между двама ни с Ейдриън се е разгорял ожесточен спор. Когато застана до мен, цялата й развълнуваност само отпреди броени мигове, бе отстъпила на тревога и загриженост.
— Какво се е случило? — попита, като местеше поглед ту към мен, ту към Ейдриън. Разбира се, вече би трябвало да знае отговора благодарение на връзката си с него. Истинско чудо бе, че мрачните му чувства не успяха да осуетят нейното представяне.