— Може би — рекох. Опитах се да запазя непреклонното си изражение, което не беше никак трудно, тъй като още бях ядосана заради Ейдриън.
— Моля те — отново заговори тя. — Ще направя всичко, което поискаш, ако можеш да ми помогнеш! Какво ли не опитах с косата си, но нищо не помогна. — За мое удивление, тя ми подаде няколко годишници на випуски от гимназията. — Ето. Нали това искаше? Вземи ги. Вземи всичко, което искаш.
Усърдно миене със свестен шампоан щеше да оправи косата й през следващите пет дни, но със сигурност нямаше да й го призная. Взех годишниците.
— Ако ти помогна — заговорих, наблягайки на всяка дума, — в замяна ти ще трябва да оставиш сестра ми на мира. Разбра ли ме?
— Да — побърза да се съгласи тя.
— Не мисля, че ясно си ме разбрала. Никакви номера повече, никакъв тормоз, нито говорене зад гърба й. Не се иска от теб да станеш най-добрата й приятелка, но не желая повече да се месиш в живота й. Стой далеч от нея. — Замълчах за кратко. — Е, с едно изключение — да й поднесеш извинението си.
Лоръл кимаше на всичко, което изреждах.
— Да, да! Готова съм веднага да се извиня!
Отправих поглед към мястото, където стоеше Джил, с цветята на Лий в ръцете си, заобиколена от своите почитатели.
— Не. Да не правим тази вечер още по-странна за нея. И утре можеш да се извиниш.
— Ще се извиня — каза Лоръл. — Обещавам. Само ми кажи какво да направя. Как да оправя косата си.
Не очаквах Лоръл да ме спре тази вечер, но предполагах, че това ще се случи през някой от следващите дни. Затова носех едно малко шишенце с противодействащо средство в чантата си. Извадих го и очите й едва не изскочиха от орбитите си, когато го размахах пред нея.
— Всичко, от което се нуждаеш, е само една доза от това. Използвай го като шампоан. После трябва само да си изсушиш косата. — Тя се пресегна към шишенцето, но аз го дръпнах обратно към мен. — Бях съвсем сериозна. Трябва веднага да престанеш с тормозенето на Джил. След като ти дам това, не искам да чуя нито дума повече, че си й създавала неприятности. И да не се вкисваш, ако видиш Джил да говори с Мика. И повече никакви вампирски шеги. Никакви обаждания в „Невърмор“, за да питаш за високи хора с много бледа кожа.
Тя ахна.
— Никога повече какво? На никого не съм се обаждала!
Поколебах се. Когато татуировчикът спомена, че някой е разпитвал за хора, приличащи на вампири, предположих, че Лоръл е разигравала вампирските си шеги. Но сега, като видях озадачената й физиономия, се убедих, че съм сгрешила.
— Добре, но само да чуя, че продължаваш да я тормозиш, тогава това, което сполетя косата ти, ще ти се стори дребна неприятност в сравнение с другото, което ще последва. Ще е направо незначителна дреболия. Ясно ли е?
Тя закима цялата трепереща.
— Съвършено ясно.
Подадох й шишенцето.
— Да не забравиш обещанието си.
Лоръл си тръгна, но след малко се извърна, за да ми отправи още един поглед, преливащ от безпокойство.
— Знаеш ли, понякога можеш да бъдеш дяволски плашеща.
Зачудих се дали, когато ме одобриха за тази мисия, алхимиците са имали поне смътна представа с какво ще се занимавам тук. Засега поне едно нещо се изясни. Отчаяното отричане на Лоръл ме убеди, че тези вампирски шеги са били само тактически ход. В действителност тя не вярваше, че вампирите съществуват. На свой ред обаче това повдигаше изнервящия въпрос: кой тогава е разпитвал в „Невърмор“ за някакви вампири?
Когато най-после излязох от сградата и се отправих към колата си, реших, че наистина трябва да се отбия в апартамента на Кийт. Нали все някой трябваше да подреди вещите му и това ми се стори най-безопасния начин да се избегне намесата на други лица. И без това ми оставаха още два часа до настъпването на вечерния час в „Амбъруд“.
В апартамента на Кийт нищо не бе пипано след нахлуването на екипа от алхимици. Бяха останали красноречиви следи от дейността на Кийт, там, където открихме запасите от кръвта на Кларънс и сребърните примеси за татуировките. Алхимиците бяха прибрали само най-важните веществени доказателства, от които се нуждаеха, като бяха оставили останалите вещи на Кийт. С идването си тук тази вечер се надявах да се сдобия с другите химически съставки на Кийт, които не се използваха за незаконните татуировки. Винаги бе полезно да имаш под ръка допълнителни количества от такива химикали — например за унищожаване на трупове на стригои или за домашни химически експерименти.