Не помръднах от мястото си, като се постарах гласът ми да прозвучи тихо и спокойно.
— Какво става, Лий? Какво е това?
Той поклати глава.
— Не се преструвай. Зная, че знаеш. Ти си твърде умна. Знаех, че ще разбереш, но просто не очаквах да стане толкова скоро.
Зави ми се свят. Отново някой ме взимаше за по-умна, отколкото бях. Предполагам, че би трябвало да съм поласкана от вярата му в моята интелигентност, но истината бе, че още не бях наясно какво става. Не знаех обаче дали ще е в моя полза или вреда, ако се издам. Реших да се правя на хладнокръвна.
— Това на снимката си ти — отбелязах, като внимавах да не прозвучи като въпрос.
— Разбира се — съгласи се той.
— Не си остарял. — Осмелих се набързо да я погледна, просто за да се уверя. Откритието ми продължаваше да ме изумява. Само стригоите нямаха възраст, бяха безсмъртни, застинали във възрастта, на която са били превърнати. — Това… това е невъзможно. Ти си морой.
— О, и аз старея — призна Лий с горчивина. — Но не бързо. Не достатъчно, за да го забележиш, но повярвай ми, аз го усещам. Не е така, както беше.
Продължавах да съм безкрайно озадачена. Все още не знаех как се стигна до мига, в който Лий, който винаги посрещаше Джил с грейнали очи, влюбен до уши в нея, внезапно ме заплашваше с нож в ръка. Нито разбирах как може днес да изглежда също както на тази снимка отпреди пет години. Едно ужасяващо прозрение бе започнало да ме осенява.
— Ти… Ти си убил Кели Хейс. — Страхът в гърдите ми се усили. Вдигнах поглед от острието на ножа към очите му. — Но със сигурност… Сигурно не и Мелъди… или Тамара…
— И Дина — кимна той. — Но вие не знаете за нея, нали? Тя беше просто човек, а вие не следите убийствата на хора. Само на вампирите.
Трудно ми бе да не погледна отново към ножа. Не можех да мисля за нищо друго, освен за това колко е остър и колко е близо до мен. Един замах и щях да свърша като другите момичета, а животът ще се изцежда от мен, докато кръвта ми изтича капка по капка. Отчаяно се опитвах да измисля какво да кажа. За сетен път пожелах да владея тайните на общуването, които толкова лесно се отдаваха на другите.
— Тамара е била твоя братовчедка — насилих се да изрека. — Защо ще убиваш собствената си братовчедка?
По лицето му пробягна сянка на съжаление.
— Не исках… Всъщност исках… Но, ами… Не бях на себе си, когато се върнах. Знаех само, че трябва да бъда отново пробуден. А Тамара просто се озова на най-неподходящото място и то в най-неподходящия момент. Опитах с първия морой, който ми беше под ръка… обаче това не свърши работа. Тогава опитах с други. Мислех си, че със сигурност някой от тях ще ми помогне да го постигна. С хора, с дампири, с морои… Ала нищо, абсолютно нищо не се получи.
В гласа му се долавяше ужасяващо отчаяние. Въпреки страха ми, част от мен искаше да му помогне… Само че бях напълно безпомощна.
— Лий, съжалявам, но не мога да разбера защо е трябвало да „опитваш с други“. Моля те, махни този нож и нека поговорим. Може би ще мога да ти помогна.
Усмихна ми се тъжно.
— Можеш. Макар че не исках да си ти. Исках да бъде Кийт. Със сигурност той заслужава да умре много повече от теб. А Джил… Е, Джил те харесва. Искаше ми се да уважа това и да не те убивам.
— Още можеш да не го правиш — промълвих. — Тя… Тя не би искала да сториш това. Ще се разстрои ужасно, когато разбере…
Внезапно Лий скочи върху мен, прикова ме в креслото, опрял ножа до гърлото ми.
— Ти не разбираш! — кресна ми. — Тя не знае. Но ще узнае и ще бъде доволна. Ще ми бъде благодарна и ние ще бъдем млади и завинаги заедно. Ти си моят шанс. Другите не свършиха работа, но ти… — Прокара върха на ножа покрай татуировката ми. — Ти си специална. Твоята кръв е магическа. Нуждая се от алхимик и сега ти си моят единствен шанс.
— За… какъв… шанс говориш? — ахнах аз.
— Моят шанс за безсмъртието! — изкрещя той. — Господи, Сидни, дори не можеш да си го представиш, какво е да го имаш и после да го изгубиш. Да притежаваш безкрайна мощ и сила… Да не остаряваш, да знаеш, че ще живееш вечно. И изведнъж да изчезне! Да ми бъде отнето. Ако някога открия онова копеле, владеещия духа, което ми причини всичко това, ще го убия. Ще го убия и ще пия от него, защото след тази нощ аз отново ще бъда цялостен. Ще бъда отново пробуден.
Ледена тръпка пропълзя по гръбнака ми. В светлината на всичко случващо се, човек би си помислил, че вече съм стигнала до предела на ужаса. Не. Не познахте. Оказа се, че може да стане и по-лошо. Защото от цялата му трескава тирада, в съзнанието ми започна да се оформя една теория, да проумявам за какво ми говореше Лий. „Пробуден“ бе термин, използван в света на вампирите, но само при много специални обстоятелства.