— Ти си бил стригой — прошепнах, несигурна дали вярвах на думите си.
Той леко се отдръпна от мен. Сивите му очи се разшириха и заблестяха трескаво.
— Бях бог! И отново ще бъда. Кълна се. Съжалявам, наистина съжалявам. Съжалявам, че ще си ти, а не Кийт. Съжалявам, че откри за Кели. Ако не го бе сторила, можех да потърся друг алхимик в Лос Анджелис. Но не разбираш ли? Сега нямам друг избор… — Ножът още беше опрян в гърлото ми. — Нуждая се от кръвта ти. Не мога да продължа така… не и като смъртен морой. Трябва отново да стана какъвто бях.
На вратата се почука.
— Да не си гъкнала — изсъска ми Лий. — Ще се махнат.
След броени секунди отново се почука, а после се чу:
— Сейдж, зная, че си вътре. Видях колата ти. Зная, че си ми бясна, но само ме изслушай.
Някъде отекна звънец и това леко отклони вниманието на Лий.
— Ейдриън! — изкрещях, като скочих от креслото. Не се опитах да обезоръжа Лий. Единствената ми цел бе да избягам. Изтласках го от мен, преди той да успее да реагира, за да се втурна към вратата. Но той се оказа по-подготвен, отколкото очаквах. Скочи върху мен и ме повали на пода. Докато падах, ножът му се заби в ръката ми. Извиках от болка, когато острието прониза кожата ми. Започна лудо боричкане, но единственият успех беше, че ножът се вряза още по-дълбоко в мен.
Вратата внезапно зейна, широко отворена. Благодарих мислено, задето не я бях заключила, след като пуснах Лий. Ейдриън нахълта, но се вцепени, като видя сцената.
— Не се приближавай — предупреди го Лий, отново опрял ножа в гърлото ми. Усещах как топлата кръв се процежда от ръката ми. — Затвори вратата. После… Седни долу и вдигни ръцете си зад тила. Ще я убия, ако не го направиш.
— Той и без това ще го направи… Ах! — Думите ми секнаха, щом ножът пак прониза кожата ми, недостатъчно, за да ме убие, но съвсем достатъчно, за да ми причини болка.
— Добре, добре — подчини се Ейдриън и вдигна ръце. Никога досега не го бях виждала толкова трезвен и сериозен. Когато седна на пода, с ръце на тила си, както му бе заповядано, той заговори кротко: — Лий, не зная какви ги вършиш, но трябва да спреш, преди да си стигнал твърде далеч. Нямаш пистолет. Не можеш да удържиш и двама ни тук под заплахата само на един нож.
— Досега се получаваше — изръмжа му Лий. Без да отдръпва ножа от мен, бръкна в джоба на сакото си с другата си ръка и измъкна чифт белезници. Това бе неочаквано. Плъзна ги по пода към Ейдриън. — Сложи си ги. — Но след като Ейдриън не реагира, Лий натисна ножа, докато не започнах да стена от болката. — Веднага!
Ейдриън си сложи белезниците.
— Бях ги приготвил за нея, но появата ти тук може да се окаже съвсем навременна — каза Лий. — Като се пробудя отново, навярно ще съм много гладен.
Ейдриън повдигна вежди.
— Отново да се пробудиш?
— Бил е стригой — успях да изрека. — Избивал е момичета, прерязвал им е гърлата, за да се опита отново да се превърне в стригой.
— Млъквай! — озъби ми се Лий.
— Защо си им прерязвал гърлата? — учуди се Ейдриън. — Нали имаш кучешки зъби.
— Защото не вършеха работа! Използвах зъбите си. Пих от тях… Но не помогнаха. Не се пробудих отново. А и трябваше да прикрия следите си. Пазителите могат да разпознаят ухапвания от морой и стригой, не го ли знаеш? Трябваше да използвам ножа, за да укротя онези момичета, после им прерязвах гърлата, за да прикрия следите си… За да накарам всички да мислят, че е бил някакъв луд стригой. Или ловец на вампири.
Виждах, че Ейдриън трескаво осмисля всичко това. Не зная дали повярва или не, но въпреки това намери сили да подхвърли една налудничава идея.
— Ако не се е получило с останалите, няма да се получи и със Сидни.
— Трябва да се получи! — изрече Лий трескаво. Измести се така, че аз се претърколих по гръб, все още прикована към пода от по-тежкото му тяло. — Нейната кръв е специална. Зная го. Ако пак не стане… Ще намеря кой да ми помогне. Ще ми помогнат да се пробудя отново и тогава ще пробудя Джил, за да можем да бъдем завинаги заедно.
Ейдриън скочи на крака, преливащ от изненадващо силна ярост.
— Джил? Не я наранявай! Да не си я докоснал!