Но не стигнахме далеч, защото Лий се озова зад гърба ми.
Ножът му се бе плъзнал някъде настрани и сега той трябваше да разчита само на силата си. Сграбчи ме и ме отскубна от Ейдриън, като ме улови болезнено за ранената ми ръка, а другата му се вкопчи в косата ми. Препънах се. Ейдриън се хвърли към нас и се опита да се бори с Лий, въпреки че още бе с вързани ръце. Не бяхме най-боеспособните воини, но ако успеехме поне за малко да обезвредим Лий, може би още имахме шанс да се измъкнем оттук.
Лий се разконцентрираше, докато се бореше едновременно и с двама ни. Без да го очаквам, си припомних урока на Еди за това как един добре премерен удар може да причини сериозна вреда на някой по-силен от теб. За секунди прецених ситуацията и реших, че имам тази възможност. Стиснах юмрук, точно както Еди ме бе учил по време на този кратък, набързо преподаден урок, като изместих тялото си така, че да насоча правилно тежестта му, за да я използвам възможно най-ефективно. И замахнах.
— Оу!
Изкрещях от болка, когато юмрукът ми се стовари върху него. Ако това бе „безопасният“ начин да нанасяш удари, не можех да си представя колко би болял един неправилно насочен удар. За щастие успях да причиня също толкова много — ако не и повече — болка на Лий. Той политна назад, блъсна се в тузарското кресло, при това така силно, че изгуби равновесие и се свлече на пода. Бях слисана от това, което направих, но Ейдриън не се спря. Задърпа ме към вратата, за да се възползваме от временното замайване на Лий.
— Хайде, Сейдж. Това беше.
Забързахме към вратата, готови да побегнем, докато зад нас Лий ни обсипваше с ругатни. Посегнах към бравата, но вратата се отвори, преди да я докосна.
И двама стригои влязоха вътре.
Глава 25
Когато за пръв път дойдохме в Палм Спрингс, все се подигравах на Кийт, задето се вцепенява в присъствието на някой морой. Но сега, изправена лице в лице срещу въплъщението на кошмарите ми, разбрах съвсем точно как се е чувствал той. Нямах право да съдя никого, че загубва ума и дума, когато се сблъска с източника на най-силните си страхове.
С това искам да кажа, че ако сега Кийт беше тук, мисля, че щеше да разбере защо за мен не е толкова трудно да общувам с мороите. Защото какво бяха те в сравнение със стригоите? Малките разлики между хората и мороите внезапно започнаха да ми се струват незначителни. Само една разлика имаше значение — разликата между живите и мъртвите. Това бе линията, която ни разграничаваше, линията, спрямо която двамата с Ейдриън твърдо стояхме от едната й страна — изправени лице в лице срещу тези, които стояха от другата.
И преди бях виждала стригои, само че тогава не бях пряко застрашена от тях. Освен това имах до себе си Роуз и Дмитрий, готови да ме защитят. А сега? Сега нямаше кой да ни спаси. Бяхме сами.
Стригоите бяха само двама, но все едно бяха двеста. Те действат на толкова различно ниво от нас, останалите, че не се изискват много от тях, за да постигат превъзходство. Двамата стригои бяха жени и изглеждаха, сякаш са били на около двайсет години, когато са били пробудени. Но не можех да отгатна колко отдавна е било това. Лий ревностно изтъкваше, че да си стригой означава да бъдеш „вечно млад“. Но докато се взирах в тези две чудовища, не мислех за тях по този начин. Разбира се, че притежаваха всички външни признаци на младостта, но бяха белязани с нещо дяволско и упадъчно. Кожата им може и да не бе сбръчкана, но беше болезнено бяла, много по-бяла от кожата на който и да е морой. Очите им, с червени пръстени около зениците, не искряха изпълнени с живот и енергия, а по-скоро горяха със зловещ сатанински плам. Тези същества не бяха нормални. Не бяха естествени.
— Очарователно — заговори едната, с руса коса, късо подстригана отзад и отстрани и с по-дълги кичури отгоре. Съдейки по лицевата и структура, реших, че е била дампир или морой, преди да стане стригой. Изгледа ни със същия поглед, с който бях виждала домашната ни котка да следи птиците. — И точно както ми ги описа.
— Те са тооолкова сладки — пропя другата и разтегна устни в похотлива усмивка. Височината и я издаваше, че някога е била морой. — Направо не зная от кого да започна.
Блондинката я изгледа предупредително.
— Ще си ги поделим.
— Както миналия път — съгласи се другата и отметна през рамо гривата си от къдрава черна коса.
— Не — отрече първата. — Миналия път ти уби и двете жертви. Това не беше подялба.
— Но после те оставих да се нахраниш и от двете.