Погледнах надолу към Ейдриън, който бе опасно пребледнял, а зениците му бяха заприличали на върхове на топлийки. Имах само бегла представа колко кръв бе успяла Джаклин да изпие от него, затова не бях сигурна дали отпадналото му състояние се дължи повече на загубата на кръв или е резултат от въздействието на ендорфините.
— Добре съм, Сейдж — отрони той, като примигна, сякаш светлината му причиняваше болка. — Макар че съм яко отнесен. Май това, което съм използвал досега, е било супер мека дрога. — Той примижа, все едно се мъчеше да се пребори с дрямката. Зениците му се разшириха до по-нормален размер, след което успя да фокусира погледа си върху мен. — Мили боже. Ти добре ли си?
— Ще се оправя — уверих го и се опитах да се надигна. Но още докато го изричах, отново ми се зави свят и се олюлях. Ейдриън се опита, доколкото можеше, да ме подкрепи да не рухна на пода, макар че беше ужасно несръчен с окованите си в белезниците ръце. Наведохме се един към друг и аз едва се сдържах да не се разсмея на абсурдната сцена — двамата се опитвахме да си помогнем един на друг, макар нито единия да нямаше сили за това. После нещо привлече погледа ми и отклони всичките ми мисли в друга посока.
— Джил — прошепнах.
Ейдриън мигновено проследи погледа ми — Джил току-що бе влязла в дневната. Не се изненадах да я видя. Единственият начин Еди да е тук, беше ако Джил му е казала какво се случва с Ейдриън през телепатичната им връзка. Застанала там, с блеснали очи, докато следеше със затаен дъх битката на Еди със стригоите, тя приличаше на свирепа, готова за бой богиня. Беше едновременно вдъхновяващо и страшно. Ейдриън явно споделяше мислите ми.
— Не, не, сладкишче, недей — промълви той. — Не върши глупости. Кастъл трябва да се справи сам.
— Тя знае как да се бие — казах му аз.
Ейдриън се намръщи.
— Само че няма оръжие. А без него е безпомощна като пухено перце.
Той беше прав, разбира се. И макар да не исках Джил да рискува живота си, не спирах да се питам какво щеше да стане, ако тя бе добре въоръжена, ако можеше да направи нещо. Поне щеше да отвлече вниманието на двете жени стригои. Засега Еди удържаше бесните им атаки, но още не можеше да надделее над тях. Нуждаеше се от помощ. А ние искахме да сме сигурни, че Джил няма да се втурне да му помага, разчитайки единствено на съобразителността си.
И тогава ме осени вдъхновението. Така силно ме порази, че ми даде сили да се изправя на крака. Светът около мен се завъртя още по-силно от преди, но — въпреки протестите на Ейдриън — успях да се завлека, клатушкайки се, до кухнята. Едва успях да се добера до мивката и да завъртя крана за водата, преди краката ми да се огънат под тежестта ми. Съумях поне да се вкопча в ръба на мивката и да се задържа, за да не падна.
— Джил! — изкрещях.
Тя се извърна рязко при крясъка ми, видя течащата вода и моментално схвана какво трябва да направи. Само вдигна ръка. Потокът шуртяща вода внезапно се отклони, изскочи от мивката и устремено профуча към дневната. Стигна до Джил, която събра голямо количество вода между дланите си и с магическа сила преобразува водата, придавайки й дълга цилиндрична форма. Крепеше се във въздуха просто така, без никаква друга опора, като смайваща, но заплашително изглеждаща голяма водна тояга. Тя сграбчи „тоягата“ и се затича към мястото на схватката. Замахна с водното си оръжие и го стовари върху гърба на Джаклин. От водната „тояга“ се разлетяха капки на всички посоки, но все пак формата й се запази достатъчно, за да последва още един удар, преди накрая водата да се пръсне наоколо в безброй пръски.
Джаклин се извъртя и ръката й замахна, за да удари Джил. Само че Джил очакваше удара и се хвърли на пода, както Еди я бе учил да избягва нападенията. После се оттегли назад, по-далеч от връхлитащата Джаклин, която се бе втурнала след нея, но така откри гърба си, незащитен за оръжието на Еди. Той незабавно се възползва от удобната възможност, като избягна поредната атака на Доун и заби сребърния си кол в гърба на Джаклин. Никога досега не се бях замисляла за това, но ако бъде забит много силно, сребърният кол може да прободе отзад нечие сърце също толкова лесно, както при удар отпред, между ребрата. Джаклин се вцепени, а Еди моментално издърпа кола си, точно навреме, за да парира поредният удар, нанесен с все сила от Доун. Тя успя да го притисне за кратко и той леко се олюля, преди да възстанови бойната си стойка и да се съсредоточи изцяло върху нея, Джил бе забравена и тя дотича забързано при нас в кухнята.