— Сама ще се излекувам — заявих, докато наблюдавах Джил, която отиде да донесе чантата ми.
— Осъзнаваш ли — поде Ейдриън, — че ще се наложи да забравиш за диетичната си мания и да поемеш много калории, за да компенсираш загубата на кръв? Захар и течности, също като Кларънс. Добре е, че някой е събрал в торбата върху плота всички онези кутии с шоколадови бонбони.
Еди се приближи до Джил и тя се спря, когато той я попита дали е добре. Тя го увери, че е добре и макар че Еди имаше вид, сякаш е готов да убие още петдесет стригои, в очите му се долавяше нещо… Нещо, което не можех да повярвам, че не съм забелязала досега. Нещо, за което трябваше да помисля.
— По дяволите — изруга Ейдриън, докато се мъчеше да превърже раната ми. — Еди, иди да провериш тялото на Лий и виж дали ключът за тези белезници е в него.
Джил бе увлечена в разговора с Еди, но се смрази при думите „тялото на Лий“. Лицето й така пребледня, че можеше да мине за един от труповете в апартамента. При цялата суматоха досега тя не бе забелязала тялото на Лий в креслото. Схватките с двете жени стригои бяха прекалено шеметни и напрегнати и вниманието на всички бе насочено към опасността, която те представляваха. Тя пристъпи няколко крачки в дневната и тогава го видя. Отвори уста, но от гърлото й не се отрони нито звук. После се втурна напред, сграбчи ръката му и изкрещя:
— Не! — извика. — Не, не. Не… — Разтърси го, сякаш се надяваше да го събуди. Само след миг Еди се озова до нея и я прегърна, докато й шепнеше нещо несвързано, за да я утеши. Но тя не го чу. Лий си оставаше целият й свят.
Усетих как сълзи започнаха да парят в очите ми и се намразих заради тях. Лий се бе опитал да ме убие, а после бе повикал други убийци, за да ме довършат. В опитите си да бъде пробуден отново бе оставил след себе си кървава диря от невинни жертви. Трябваше да се радвам, че се бяхме отървали от него, но въпреки това изпитвах тъга. Той обичаше Джил, по своя умопобъркан начин, а от болката, сгърчила лицето й, си пролича, че и тя го е обичала. Телепатичната й връзка с Ейдриън не й бе разкрила за смъртта му или за ролята му в залавянето ни. В момента тя просто си мислеше, че той е станал жертва на стригоите. Скоро щеше да узнае истината за неговите мотиви, но не знаех дали това щеше да облекчи страданията й. Предполагам, че не.
Необяснимо защо, но точно сега си спомних за картината на Ейдриън, наречена от него „Любов“. Замислих се за назъбената червена линия, пресичаща чернотата, разкъсвайки я на две. Докато се взирах в Джил, която бе съсипана от неутешима болка, внезапно проумях малко по-добре изкуството му.
Глава 26
Отне ми няколко дни, докато накрая сглобя цялата история, както за Лий, така и за това как Еди и Джил успяха да ни спасят през онази вечер. След като разбрах, че Лий е липсващото звено в пъзела, бе лесно да свържа в една верига убийствата на Тамара, Кели, Мелъди и Дина — момичето от човешката раса, за което той спомена. Всички те са били убити през последните пет години, или в Лос Анджелис, или в Палм Спрингс, като тепърва на бял свят излизаха многобройни документирани доказателства, уличаващи Лий. Не се оказаха случайно подбрани жертви. Малкото, което открихме за миналото на Лий го научихме от Кларънс, макар че и то се оказа доста объркано. Според най-правдоподобните ни предположения Лий е бил превърнат насила в стригой преди около петнайсет години. Прекарал следващите десет години като такъв, докато владеещ, магията на духа отново не го превърнал в морой, за огромно огорчение на самия Лий. Още по онова време Кларънс явно вече не е бил напълно с всичкия си и не е разпитвал сина си защо не изглежда остарял, след като се е завърнал в дома си след десетгодишно отсъствие. Кларънс упорито избягваше да отговаря на нашите въпроси за превръщането на Лий в стригой. Ние така и не разбрахме дали Кларънс не знаеше, или просто не искаше да приеме и отричаше този факт. Остана неясно също дали Кларънс е знаел, че собственият му син е виновен за смъртта на Тамара. За него вероятно е било по-лесно да повярва на измислената теория за ловците на вампири, отколкото да преглътне убийствената истина за сина си.
Разследванията в колежа на Лий в Лос Анджелис разкриха, че той всъщност не е бил записан там, преди да бъде превърнат в стригой. Когато отново станал морой, той използвал колежа като извинение да остава в Лос Анджелис, където по-лесно можел да преследва жертвите си. Подозирахме, че са били повече от тези, за които имахме сведения. Съдейки по случаите с Мелъди и Дина, както и с момичетата от човешката раса, заключихме, че той очевидно се е опитвал да пие кръвта на известен брой представители на всяка раса, с надеждата, че някоя от тях ще се окаже „тази“, която отново ще го превърне в стригой.