Това бе едно от най-големите съжаления в живота ми. Мразех мълчанието си, ала не толкова много, колкото мразех Кийт, задето си мислеше, че може да изнасили едно толкова сладко и нежно момиче като Карли и да му се размине безнаказано. Наскоро след това, при първата си задача, се запознах с Ейб Мазур и тогава осъзнах, че има и други начини Кийт да си плати за стореното и в същото време да спазя обещанието си към сестра си. И така, сключих своята сделка с дявола, без да се интересувам, че тя ще ме обвърже с него — или че се принизявах до варварски прийоми на отмъщение. По-рано тази година Ейб организира фалшиво нападение на стригои и едното око на Кийт бе извадено. В замяна аз се превърнах в нещо като „придворният алхимик“ на Ейб. Това бе част от причината да помогна на Роуз при бягството й от затвора. Бях му задължена.
В известна степен, осъзнах по-късно с горчивина, може би бях направила услуга на Кийт. Само с едно останало око, може би в бъдеще вече нямаше да му е толкова „невъзможно“ да стои настрана от младите жени, които не се интересуват от чара му.
Не, със сигурност не можех да кажа на Ейдриън нищо от това, но той продължаваше да се взира в мен, а върху лицето му бяха изписани милион въпроси, докато се опитваше да разбере какво, по дяволите, ме бе накарало да наема Ейб като отмъстител.
Внезапно в съзнанието ми изплуваха думите на Лоръл: „Знаеш ли, понякога можеш да бъдеш дяволски плашеща.“ Преглътнах.
— Спомняш ли си, когато ме помоли да ти вярвам?
— Да… — кимна Ейдриън.
— Сега искам ти да направиш същото за мен.
Последва продължително мълчание. Не можех да се насиля да погледна към Ейб, защото знаех, че се подсмихва самодоволно.
— „Бойна“ беше доста слабо казано — промълви накрая Ейдриън. След това, което ми се стори цяла вечност, кимна. — Добре. Вярвам ти, Сейдж. Вярвам, че си имала основателни причини за това, което си направила.
В тона му нямаше и следа от сарказъм или заядливост. Беше изключително сериозен и за миг се зачудих как съм успяла да спечеля това безрезервно доверие. В съзнанието ми изникнаха онези моменти малко преди Ейб да пристигне, когато Ейдриън казваше, че може да ме нарисува, а чувствата ми бяха пълен хаос.
— Благодаря ти — промълвих.
— За какво — пожела да узнае Анджелина — говорите всички вие?
— Нищо интересно, уверявам те — отвърна Ейб, който явно много се забавляваше. — Житейски уроци, усъвършенстване на характерите, неплатени дългове. Такива неща.
— Неплатени? — Изненадващо за себе си, пристъпих напред и впих кръвнишки поглед в него. — Изплатила съм дълга си поне сто пъти. Повече не ти дължа нищо. Сега лоялността ми принадлежи единствено на алхимиците. Не на теб. Между нас всичко приключи.
Ейб продължаваше да се хили, но усмивката му леко потрепна. Мисля, че неочакваната ми самозащита го хвана неподготвен.
— Е, това трябва да е… — На вратата се почука. — Ето и останалата част от групата. — Той забърза към вратата.
Ейдриън направи няколко крачки към мен.
— Не беше зле, Сейдж. Мисля, че ти току-що изплаши стария Ейб Мазур.
Усетих как устните ми се извиха в неволна усмивка.
— Не съм сигурна за това, но се чувствам дяволски добре.
— Би трябвало по-често да отговаряш на другите — посъветва ме той.
Усмихвахме се един на друг и докато ме гледаше нежно, изпитах същото неопределено чувство от преди малко. Той навярно не изпитваше точно същото усещане, но около него витаеше някакво непринудено, приповдигнато настроение. Нещо рядко за него… и много привлекателно. Кимна към вратата, която Ейб отваряше в момента.
— Соня.
Владеещите духа можеха да се усещат един друг когато бяха достатъчно близо дори и при затворени врати. И когато вратата се отвори, Соня Карп прекрачи прага като кралица — висока и елегантна. С червената си коса, прибрана на кок, жената морой можеше да мине за по-голяма сестра на Анджелина. Соня се усмихна на всички ни, макар че не можах да сдържа вътрешното си потръпване, спомняйки си първия път, когато я срещнах. Тогава тя не беше толкова хубава и чаровна. Зениците на очите й бяха заобиколени с червени пръстени и тя се опитваше да ни убие.
Соня беше стригой и после превърната обратно в морой, което наистина я правеше идеален избор на партньор, който да работи заедно с Ейдриън по разрешаването на загадката как да се използва магията на духа, за да се предотврати превръщането на хората в стригои.