Кийт я зяпна с разширени очи, но не можах да преценя дали реакцията му се дължеше на това, че ние, хората, се оказахме малцинство, или просто бе отклик на необикновената личност на Роуз.
— А-аз съм Кийт — заекна той след неловката пауза.
— А аз съм Роуз Хатауей — представи се тя. Очите му още повече се оцъклиха, като чу името. Тя прекоси стаята, насочвайки се към Кларънс, а аз забелязах, че част от привлекателността й се дължеше на това, че Роуз просто доминираше над всички наоколо. Изражението й се смекчи, като заговори със стареца. — Проверих периметъра около къщата, както ме помоли. Всичко изглежда безопасно, поне доколкото си го организирал, макар че вероятно ще трябва да се смени ключалката на задната врата.
— Сигурна ли си? — попита Кларънс недоверчиво. — Та тя е съвсем нова.
— Може би е била нова, когато къщата е била построена — прозвуча още един нов глас. Погледнах към вратата и разбрах, че още някой бе дошъл с Роуз, но бях прекалено сепната от появата й, за да го забележа. Още една особеност за Роуз. Тя винаги привличаше вниманието. — Ръждясала е още откакто се преместихме тук.
Новодошлият беше морой, което отново ме изправи на нокти. Така се получаваше още по-голямо неравенство: четирима морои и двама дампири. Стараех се с всички сили отношението ми към тях да не бъде като това на Кийт, особено след като вече познавах някои от присъстващите, но не беше лесно да се отърся от смазващото усещане за разликата между Нас и Тях. Мороите стареят също като хората, затова предположих, че новодошлият е приблизително на моята възраст или най-много на годините на Кийт. Имаше приятно лице, черна къдрава коса и сиви очи. Усмивката му изглеждаше искрена, макар че в стойката му се долавяше известна неловкост. Заинтригуваният му поглед бе прикован в двама ни с Кийт и предположих, че не е прекарвал много време сред хората. Повечето от мороите страняха от нас, въпреки че не изпитваха същите страхове към човешката раса, както ние към тяхната. Но пък и ние не ги използвахме за храна.
— Аз съм Лий Донахю — рече той и протегна ръка. Кийт отново не я пое, но аз я стиснах и представих и двама ни.
Лий местеше поглед между мен и Кийт, а изражението му изразяваше искрено удивление.
— Вие сте алхимици, нали? Никога не съм срещал някой от вас. Татуировките ви са много красиви — додаде, взирайки се в златната лилия върху бузата ми — същата, каквато имаха всички алхимици. — Чувал съм за чудесата, които вършат.
— Донахю? — попита Кийт и изгледа поред Лий и Кларънс. — Роднини ли сте?
Лий го стрелна снизходително.
— Баща и син.
Кийт се намръщи.
— Но не живееш тук, нали? — Изненадах се, че точно това го впечатли. Може би не му се нравеше мисълта, че е проявил небрежност в работата си. В крайна сметка беше представителят на алхимиците в Палм Спрингс, а смяташе, че Кларънс е единственият морой в областта.
— Не постоянно — отвърна Лий. — Уча в колежа в Ел Ей, но този семестър занятията ми не са всеки ден, така че се старая да прекарвам повече време с татко.
Ейб погледна към Роуз.
— Чу ли това? — попита той. — Ето това се казва синовна обич. — Тя завъртя очи към него.
Кийт явно искаше да зададе още въпроси, но вниманието на Кларънс все още бе съсредоточено върху разговора.
— Бих могъл да се закълна, че поръчах да сменят онази ключалка.
— Е, ако искаш, аз веднага ще я сменя — предложи Лий. — Едва ли ще е толкова трудно.
— Мисля, че всичко е наред. — Кларънс се изправи с усилие на крака. — Ще отида да погледна.
Лий забърза към него, като ни хвърли извинителен поглед.
— Наложително ли е да е сега? Ще дойда с теб — заяви, когато по изражението на баща си разбра, че трябва да го придружи.
Останах с впечатлението, че Кларънс често следва прищевките си, а Лий бе свикнал с това. Използвах отсъствието на двамата Донахю, за да получа някои отговори, които бях нетърпелива да узная.
— Нямаше някакви проблеми по пътя до тук, нали? — обърнах се към Джил. — Някакви… хм, инциденти!
— Преди да напуснем кралския двор, налетяхме на двама дисиденти — рече Роуз, а в гласа й отекна опасна нотка. — Нищо, с което да не можем да се справим. Самото пътуване премина без особени проблеми.