— И ще остане така — вметна Еди с делови тон и скръсти ръце пред гърдите си. — Поне ако зависи от мен.
Изгледах озадачено и двамата.
— Казаха ми, че тук ще има един дампир… Да не би да са решили да изпратят двама?
— Роуз се самопокани — поясни Ейб. — За да е сигурна, че никой от нас няма да оплеска нещата. Еди е този, който ще дойде с вас в „Амбъруд“.
Роуз се намръщи.
— Аз трябваше да остана. Аз трябваше да бъда съквартирантка на Джил. Не се обиждай, Сидни. Нуждаем се от теб за бумащината, но аз съм тази, която ще срита задника на всеки, опитал се да навреди на Джил.
Определено не бих могла да оспоря това.
— Не! — заговори Джил с изненадваща настойчивост. Последният път, когато я видях, тя беше тиха и неуверена, но сега очите й пламнаха при мисълта, че е бреме за Роуз. — Ти трябва да останеш с Лиса, за да я пазиш. Аз имам Еди, а освен това никой не знае, че съм тук. Нищо лошо няма да ми се случи.
Изражението в очите на Роуз ясно издаваше скептицизма й. Подозирах, че тя не вярва, че друг би могъл да защити Василиса или Джил по-добре от нея. А това бе доста показателно, имайки предвид, че младата кралица бе заобиколена отвсякъде с бодигардове. Но дори Роуз не можеше да бъде едновременно навсякъде и трябваше да избере. Думите й ме накараха да насоча вниманието си отново към Джил.
— Какво се случи? — попитах. — Пострада ли? Чухме за нападението, но нямаме потвърждение.
В стаята надвисна тежко мълчание. Всички, с изключение на двама ни с Кийт, определено изглеждаха притеснени. Е, ние също се чувствахме неловко, но поради други причини.
— Аз съм добре — отвърна накрая Джил, след като бе наградена с остър поглед от Роуз. — Наистина имаше нападение, но никой от нас не пострада. Искам да кажа, не сериозно. Вечеряхме в кралския двор, когато бяхме нападнати от морои, тоест морои убийци. Изглежда искаха да се доберат до Лис… До кралицата, но вместо това нападнаха мен. — Тя се поколеба и сведе очи, а къдравата й кестенява коса се люшна напред. — Както и да е, спасиха ме, а пазителите ги арестуваха. — От Джил се излъчваше нервност, която помнех от преди. Беше мило и я караше да прилича на срамежлива тийнейджърка, каквато си беше.
— Но не смятаме, че всички заговорници са неутрализирани и затова трябва да стоим по-далеч от двора — обясни Еди. Въпреки че думите му бяха насочени към Кийт и мен, от него струеше закрила към Джил. Беше готов да се справи с всеки, дръзнал да нападне момичето, което му бе поверено да пази. — А и не знаем кои са предателите в нашите редици. Така че, докато не ги разкрием, всички ще останем тук.
— Надявам се да не е за дълго — рече Кийт. Изгледах го предупредително и той май разбра, че коментарът му би могъл да се приеме като проява на грубост. — Искам да кажа, че тук едва ли ще ви е много забавно, с цялото това слънце и всичко останало.
— Тук е безопасно и това е най-важното — заключи Еди.
Кларънс и Лий се върнаха и повече не говорихме за ситуацията или нападението над Джил. Що се отнасяше до бащата и сина, те знаеха само, че Джил, Еди и Ейдриън са изпаднали в немилост пред някакъв влиятелен морой от кралска фамилия и са тук в изгнание. Двамата морои не подозираха коя в действителност е Джил, и смятаха, че алхимиците й помагаха по молба на Ейб.
Това бе плетеница от лъжи, но нямаше друг начин. Въпреки че Кларънс бе в доброволно изгнание, ние не можехме да рискуваме той (или както се оказа и Лий) случайно да се изтърват пред външни лица, че сестрата на кралицата се крие тук.
Еди погледна към по-възрастния морой.
— Каза, че никога не си чувал наоколо да има стригои, нали така?
Очите на Кларънс за миг добиха отнесено изражение, докато мислите му явно блуждаеха някъде.
— Не… Но има и по-лоши неща от стригоите…
— Татко, моля те, недей — простена Лий.
Роуз и Еди тутакси скочиха на крака и беше истинско чудо, че не извадиха оръжията си.
— За какво говорите? — попита Роуз остро.
— Какви други опасности има тук? — намеси се и Еди със стоманена нотка в гласа.
Лий се изчерви силно.
— Нищо… Моля ви. Само една негова заблуда, това е всичко.
— Заблуда ли? — възкликна Кларънс и присви очи, като изгледа сърдито сина си. — Нима за теб смъртта на братовчедка ти е заблуда? Заблуда ли е фактът, че онези влиятелни особи в двора позволиха смъртта на Тамара да остане неотмъстена?