Припомних си разговора си с Кийт в колата. Погледнах успокоително Кларънс или поне се надявах да е така.
— Тамара е била ваша племенница, нали? Какво се е случило с нея, сър?
— Тя беше убита — отвърна възрастният морой. Последва драматична пауза. — От ловци на вампири.
— Извинете, от какво? — попитах, убедена, че не съм чула правилно.
— Ловци на вампири — повтори домакинът ни. Всички в стаята изглеждаха изненадани като мен, което донякъде бе облекчение. Дори част от свирепостта на Роуз и Еди се изпари. — О, няма да откриете това никъде, нито дори във вашите архиви. Живеехме в Лос Анджелис, когато бе нападната. Докладвах на пазителите, настоях да преследват и заловят престъпниците. Знаете ли какво ми отговориха те? — Втренчи последователно погледа си във всеки един от нас. — Знаете ли?
— Не — промълви Джил смирено. — Какво ви отговориха?
Лий въздъхна с нещастно изражение.
Кларънс изсумтя.
— Казаха, че няма такова нещо. Че не съществува доказателство в подкрепа на твърдението ми. Заявиха, че убийството е дело на стригой и че те не могат да направят нищо. Трябвало да съм благодарен, че не е била превърната в стригой.
Погледнах към Кийт, който отново изглеждаше слисан от този разказ. Очевидно не познаваше Кларънс чак толкова добре, колкото твърдеше. Само бе дочул, че старецът е преживял някаква трагедия, в която била намесена и племенницата му, но не подозираше колко драматично е било това преживяване за Кларънс. Кийт леко сви рамене към мен, с което сякаш искаше да ми каже: Видя ли? Казвах ли ти аз? Съвсем луд е.
— Пазителите са много старателни — каза Еди. Пролича си, че подбира внимателно и думите си, и тона си, загрижен да не прозвучи обидно. Отпусна се отново на стола до Джил. — Сигурен съм, че са имали основателни причини за заключението си.
— Причини ли? — попита Кларънс. — Ако приемаш отричането на истината и живеенето в заблуда за основателни причини, тогава мога да се съглася с теб. Само че те просто не искат да повярват, че убийците на вампири съществуват. Но я ми отговори на следния въпрос. Ако моята Тамара е била убита от стригои, защо са й прерязали гърлото? Беше срязано чисто, с някакво острие. — И той нагледно демонстрира какво искаше да каже, прокарвайки показалец под брадичката си. Джил трепна и се сви в стола си. Роуз, Еди и Ейб се сепнаха, което ме изненада, понеже не мислех, че на този свят съществува нещо, което да ги погнуси. — Защо не са използвали кучешките си зъби? Така е по-лесно да се пие от кръвта на жертвата. Изтъкнах това пред пазителите, а те ми отвърнаха, че след като около половината й кръв е била изпита, очевидно са били стригои. Но аз твърдя, че убийството е дело на ловец на вампири, който после се е постарал да изглежда, сякаш е изпил кръвта й. Стригоите нямат причина да използват нож за прерязване на гърлото на жертвата си.
Роуз понечи да заговори, направи пауза, после отново поде:
— Наистина е странно — призна тя със спокоен тон. Имах чувството, че се канеше да изтърси колко абсурдна е тази конспиративна теория, но явно размисли и се отказа. — Но съм сигурна, че навярно съществува и друго обяснение, господин Донахю.
Замислих се дали ще помогне, ако спомена, че алхимиците нямат в архивите си сведения за ловци на вампири, не и през последните няколко столетия. Точно тогава обаче Кийт внезапно отклони разговора в неочаквана посока, като замислено погледна Кларънс в очите:
— Може да изглежда странно, но стригоите са способни да извършат всякакви злодейства без ясна причина. Зная това от личен опит.
Стомахът ми се сви. О, не. Всички насочиха погледите си към Кийт.
— Нима? — удиви се Ейб, като погали черната си козя брадичка. — И какво се е случило с теб?
Кийт посочи към стъкленото си око.
— По-рано тази година бях нападнат от стригои. Пребиха ме и ми извадиха окото, след което ме захвърлиха.
Еди се намръщи.
— Без да пият от кръвта ти? Без да те убият? Това действително е странно. Някак си не ми звучи като поведение, нормално за стригоите.
— Не съм сигурен какво точно разбираш под нещо „нормално“ за стригоите — изтъкна Ейб. Аз стиснах зъби и си пожелах той да не намесва Кийт във всичко това. Моля те, не го питай за окото, помислих си. Не задълбавай. Разбира се, не можех да очаквам чак толкова много, защото следващият въпрос на Ейб беше: — А защо са ти извадили само едното око? Защо не са ти извадили и двете?