— Извинете ме. — Изправих се, преди Кийт да отговори. Не можех да присъствам повече на този разговор и да слушам как Ейб разпитва Кийт само заради удоволствието да ме измъчва. Исках да избягам. — Аз… Не се чувствам добре. Ще изляза малко на въздух.
— Разбира се, разбира се — охотно ме подкрепи Кларънс, сякаш и той искаше да се измъкне. — Да помоля ли икономката да ти донесе вода? Може да позвъня…
— Не, не — отклоних предложението му и пристъпих към вратата. — Само… Нужна ми е само минута.
Забързах навън и чух Ейб да казва:
— Толкова деликатна и чувствителна. Човек би си помислил, че не би трябвало да е толкова докачлива, имайки предвид професията й. Но ти, млади човече, струваш ми се достатъчно твърд, за да понесеш разговорите за кръв…
Ласкателството на Ейб постигна целта си и Кийт се впусна в единствената история, която определено не исках да чуя. Забързах надолу по тъмния коридор и излязох навън. Свежият въздух ми подейства добре, въпреки че беше с двайсет градуса по-топло, отколкото в къщата. Поех дълбоко дъх, заповядвайки си да се успокоя. Всичко ще е наред. Ейб скоро ще си тръгне. Кийт ще се върне в апартамента си. Аз ще отида в „Амбъруд“ заедно с Джил и Еди, които не изглеждаха чак толкова лоши спътници, имайки предвид с кого бих могла да се озова.
Тъй като нямах предвид някаква точна посока, реших да заобиколя и да разгледам по-подробно дома на Кларънс — всъщност по-скоро имението. Избрах наслуки една страна от къщата и тръгнах бавно, като се възхищавах на изкусните архитектурни подробности на постройката. Въпреки че изобщо не се вписваше в южнокалифорнийския пейзаж, все пак бе впечатляваща. Винаги съм обичала да изучавам архитектура — предмет, който баща ми смяташе за ненужен и безсмислен — и бях поразена от околната гледка. Забелязах, че мястото се отличаваше от онези, покрай които бяхме минали, за да стигнем дотук. Голяма част от земята в този район ставаше кафява през лятото заради липсата на дъжд, но явно Кларънс бе похарчил цяло състояние, за да поддържа просторния двор зелен и тучен. Дървета, които обикновено не се срещат тук, — красиви и окичени с цветове — бяха изкусно аранжирани край пътеките и вътрешните дворове.
След като побродих няколко минути сред пищната зеленина, се обърнах и се насочих обратно към предната част на къщата. Спрях, когато чух нечии стъпки.
— Къде си? — попита един глас. Ейб. Страхотно. Търсеше ме.
— Тук — едва чух да отговаря Ейдриън. Гласът му долетя от далечната страна на къщата, противоположна на моята. Чух някой да прекосява покритата с чакъл алея за коли. Стъпките спряха, когато стигнаха до това, което предположих, че е задната врата, където стоеше Ейб.
Прехапах устни и останах на мястото си, скрита от къщата. Почти не смеех да дишам. С изключителния си слух мороите можеха да улавят и най-тихия звук.
— Смяташе ли изобщо да се връщаш вътре? — попита Ейб развеселено.
— Не виждам смисъл — бе лаконичният отговор на Ейдриън.
— Смисълът е в любезността. Би могъл да направиш усилие и да се срещнеш с алхимиците.
— Те не желаят да се срещнат с мен. Особено мъжът. — В гласа на Ейдриън прозвучаха присмехулни нотки. — Трябваше да видиш лицето му, когато се сблъскахме на вратата. Щеше ми се да имах пелерина. Момичето поне притежава известно самообладание.
— При все това те играят решаваща роля за престоя ти тук, както и за този на Джил. Знаеш колко е важно тя да е в безопасност.
— Да, знам. Разбирам и защо тя е тук. Това, което не разбирам, е защо аз съм тук.
— Не разбираш ли? — попита Ейб. — Бих предположил, че е съвсем очевидно за теб и Джил. Ти трябва да останеш близо до нея.
Настъпи пауза.
— Това казват всички… Но аз все още не съм сигурен, че е необходимо. Не мисля, че тя има нужда да съм наблизо, без значение какво твърдят Роуз и Лиса.
— Имаш по-добро занимание ли?
— Не е там работата. — Ейдриън звучеше раздразнено и аз останах доволна, че не съм единствената, върху която Ейб оказва такъв ефект.
— Точно там е работата — сряза го Ейб. — Ти си губиш времето в двора, затънал до гуша в самосъжаление, наред с другите неща. Тук имаш шанса да бъдеш полезен.
— На теб.
— Както и на себе си. Това е възможност да направиш нещо стойностно с живота си.
— Само дето не ми казваш какво трябва да направя! — избухна Ейдриън. — Като изключим Джил, коя е тази важна работа, която имаш за мен?