— Джил ще е добре. Докато заговорниците не знаят, че тя е тук, ще е лесно. Дори скучно.
Роуз продължаваше да се усмихва, но усмивката й леко помръкна.
— Надявам се да е така. Само ако знаеше какво се случи… — Изражението й се промени, когато я връхлетя някакъв спомен. Понечих да настоявам да ми каже какво се е случило, но тя смени темата, преди да имам тази възможност. — Работим върху промяната на закона, този, според който Лиса трябва да има жив член от семейството, за да остане кралица. След като веднъж се приеме, двете с Джил повече няма да са застрашени. Но в същото време това означава, че тези, които искат да отстранят Джил, сега са по-отчаяни от всякога и готови на всичко, защото знаят, че времето им изтича.
— Колко време? — попитах. — Колко време е нужно, за да се промени закона?
— Не зная. Може би няколко месеца. Законови процедури… Ами, това не е по моята част. Поне не и подробностите. — Намръщи се леко, сетне отново доби свирепо и войнствено изражение и отметна косата си през рамо. — Откаченяците, които искат да наранят приятелите ми. Ето кое е по моята част и, повярвай ми, зная как да се справя с това.
— Спомням си — продумах. Беше странно. Смятах Роуз за една от най-силните личности, които познавам, и все пак изглежда тя се нуждаеше от уверението ми. — Виж, ти върши своята работа, а аз ще върша моята. Ще се постарая Джил да се смеси с останалите ученици. Вие сте успели да я измъкнете от двора, без никой да разбере. Сега е на сигурно място, далече от всякаква публичност.
— Надявам се — повтори Роуз мрачно. — Защото ако не е, вашата малка група тук няма никакъв шанс да оцелее срещу онези смахнати превратаджии.
Глава 5
След тази забележка Роуз ме остави, за да се сбогува с другите.
Изтръпнах от думите й. За част от секундата ми се прииска да се откажа от тази мисия. Исках да настоявам да изпратят не по-малко от дузина пазители за Джил, в случай че нападателите й се завърнат. Но много бързо пропъдих тази мисъл. Един от най-ключовите елементи, за да сработи този план, бе да се действа така, че да не се привлича внимание. Докато местонахождението на Джил оставаше в тайна, колкото по-добре се слееше тя с тълпата, толкова в по-голяма безопасност щеше да бъде. А един ескадрон от пазители трудно можеше да се прикрие и щеше да привлече любопитството на някоя по-голяма общност на мороите. Постъпвахме правилно. Докато никой не знаеше къде се намираме, всичко щеше да бъде наред.
Разбира се, ако си го повтарях достатъчно често, щеше да се превърне в истина.
Но на какво се дължеше зловещото изказване на Роуз? И защо Еди бе тук? Дали тази мисия всъщност не бе животоспасяваща, а не просто обикновена предпазна мисия?
Като знаех колко близки бяха Роуз и Джил, очаквах сбогуването им да бъде съпроводено с много сълзи. Но вместо с Роуз, Джил се сбогува най-трудно с Ейдриън. Хвърли се към него и силно го прегърна, вкопчила пръсти в ризата му. Младото момиче морой остана мълчаливо през по-голямата част от нашето посещение, като просто ни наблюдаваше с любопитство, по своя си нервен маниер. Чух я да говори най-много с Лий, който се постара да привлече вниманието й. Сбогуването й с Ейдриън изглежда изненада и самия него дотам, че изписаното по лицето му раздразнение се смекчи до по-мило изражение, докато я потупваше неловко по рамото.
— Стига, стига, сладкишче. Скоро пак ще те видя.
— Иска ми се да дойдеш с нас — изрече тя едва чуто.
Той се усмихна накриво.
— Не, не може. Вероятно останалите от групата могат да си поиграят на „завръщане в училище“, но мен ще ме изхвърлят още през първия ден. Тук поне на никого няма да окажа лошо влияние… като изключим Кларънс и шкафа му с напитки.
— Ще поддържам връзка с теб — обеща му Джил.
Усмивката му потрепна. Изгледа я едновременно развеселено и унило.
— Аз също.
Този интимен миг помежду им ме смая. С лекомислената си и арогантна природа той изглеждаше напълно неподходящ за приятел на това мило и срамежливо момиче. Ала те очевидно се харесваха. Не приличаше на романтична връзка, но определено долових сила на чувствата, които не проумявах напълно. Припомних си разговора между Ейб и Ейдриън, който бях подслушала. Тогава Ейб каза, че Ейдриън трябва да остане близо до нея. Нещо ми подсказваше, че съществува някаква връзка между това и сбогуването, на което сега бях свидетел, но не разполагах с достатъчно информация, за да сглобя цялостната картина. Отложих за по-късно разплитането на тази загадка.