— Знаете, че миналия месец те избраха своята кралица, която е все още младо момиче — продължи Барнс. Все едно го видях как завъртя очи.
Всички в стаята промърмориха утвърдително. Разбира се, че знаеха. Алхимиците следяха с огромно внимание това, което се случваше в политическия живот на мороите. Познаването на живота на вампирите беше изключително важно, за да бъдат запазени в тайна от останалото човешко общество, както и за да се предпази човешката раса от мороите. Това беше целта — да закриляме нашето братство. „Познавай врага си“ беше наше основно правило. Момичето, което избраха за своя кралица — Василиса Драгомир — беше на осемнайсет, също като мен.
— Отпусни се — рече Хоровиц нежно.
Не бях осъзнала, че съм напрегната. Опитах се да се отпусна, но мисълта за Василиса Драгомир ме накара да се замисля за Роуз Хатауей. Запитах се притеснено дали не бях решила твърде прибързано, че съм приключила с неприятностите. За щастие Барнс просто продължи с разказа си, без да споменава косвената ми връзка с младата кралица и нейните приближени.
— Е, колкото и да бе изненадващо за нас, бе не по-малко и за самите морои. Имаше много протести и съпротива. Никой не се е опитал да нападне момичето Драгомир, но навярно само защото е много добре пазена. Ала изглежда враговете й са открили косвена мишена — сестра й.
— Джил — изплъзна се от устата ми. Хоровиц изцъка неодобрително, задето помръднах, а аз тутакси съжалих, че привлякох вниманието към себе си и неволно издадох колко добре познавам мороите. При все това образът на Джилиан Мастрано изникна в съзнанието ми, — висока и вбесяващо слаба и стройна, като всички морои, с големи светлозелени очи, които винаги гледаха притеснено. И имаше защо. На петнайсет години Джил беше открила, че е незаконна сестра на Василиса, което я правеше единственият друг член на техния кралски род. Тя също участваше в бъркотията, в която се замесих това лято.
— Познавате законите им — поде Стантън след минута неловка тишина. Тонът и изразяваше всичко, което ние мислехме за законите на мороите. Избираем монарх? Това бе лишено от смисъл, но какво можеше да се очаква от противоестествени създания като вампирите? — Василиса трябва да има поне един жив член на семейството си, ако иска да остане на трона. Затова враговете й са решили, че след като не могат да отстранят нея, ще отстранят сестра й.
По гърба ми пробягнаха ледени тръпки при неизреченото, което се подразбираше. И аз отново изтърсих, без да мисля:
— Нещо се е случило с Джил? — Този път поне избрах момента, докато Хоровиц пълнеше иглата си, така че нямаше опасност да развали татуировката ми.
Прехапах устни, за да не кажа още нещо, представяйки си укора в очите на баща ми. Имайки предвид несигурното ми положение, последното, което бих искала, бе да изразя загриженост за някой морой. Не бях силно привързана към Джил, но мисълта, че някой се опитва да убие петнайсетгодишно момиче — на възрастта на Зоуи — беше ужасяваща, без значение към коя раса принадлежеше.
— Тъкмо това не е ясно — отвърна Стантън замислено. — Доколкото знаем, тя е била нападната, но не сме сигурни дали наистина е пострадала. Независимо от всичко, сега тя е добре, но нападението е станало в кралския двор, което показва колко високопоставени са предателите.
— А ти какво очакваш? — изсумтя Барнс с отвращение. — Изобщо не мога да проумея как расата им е оцеляла толкова дълго, след като постоянно заговорничат помежду си.
Отново последва одобрително мърморене.
— Колкото и да е абсурдно, ние не можем да позволим да пламне гражданска война — заяви Стантън. — Някои морои може да протестират прекалено шумно и да привлекат вниманието на човешките медии, а ние не бива да го позволим. В наш интерес е да имат стабилно правителство, а това означава, че трябва да осигурим безопасността на момичето. Може би те не могат да се доверят един на друг, но могат да вярват на нас.
Нямаше смисъл да изтъквам, че мороите всъщност не вярваха на алхимиците. Но тъй като ние нямахме интерес да бъде убита кралицата на мороите или член на фамилията й, предполагам, че това ни правеше повече достойни за доверието им от някои други.
— Трябва да направим така, че момичето да изчезне — заяви Микълсън. — Или поне докато мороите не успеят да променят закона си, заради който тронът на Василиса е толкова несигурен. В момента няма да е безопасно, ако скрием Мастрано сред нейната раса, затова трябва да я прикрием сред хората. — От думите му струеше презрение към мороите. — Но в същото време тя трябва да остане скрита и от хората. Нашата раса не бива да узнава за тяхното съществуване.