Но обвинението на Кийт беше гнусно. Хоровиц изглеждаше възмутен заради мен и отвори уста, сякаш щеше да изрече не по-малко хаплива забележка. Ала като погледна набързо към Зоуи и мен, май размисли, защото не каза нищо. Микълсън обаче не успя да се сдържи и промърмори:
— Бог да ни пази. — И се прекръсти.
Но ме потресе не толкова етикета, който ми лепна Кийт, (макар че изтръпнах, като го чух). Вледени ме безцеремонно изтърсеният коментар на Стантън: „Знаем, че ти пожела Зоуи.“
Кийт бе поискал Зоуи за тази мисия? Желанието ми да я предпазя нарасна стремително. Мисълта, че тя ще тръгне с него, ме накара да стисна юмруци. Всички тук може и да смятаха Кийт Дарнъл за образец на добродетелта, но аз го познавах по-добре. Нито едно момиче — да не говорим за сестра ми — не биваше да остава насаме с него.
— Кийт, — отново заговори Стантън, с лека нотка на предупреждение в тона си, — уважавам чувствата ти, но ти не си в позиция да настояваш за конкретно лице.
Той се изчерви.
— Аз отговарям за Палм Спрингс! Имам пълното право да се разпореждам на моята територия.
— Мога да разбера защо се чувстваш така — обади се баща ми. Направо не беше за вярване. Ако аз или Зоуи си бяхме позволили да оспорим решение на висшестоящите както Кийт Дарнъл го направи, баща ни нямаше да се поколебае да ни обясни „правата“ ни или по-скоро да ни припомни, че нямаме такива. Кийт бе прекарал едно лято с моето семейство. Понякога младите алхимици правеха така, докато още се обучаваха — и баща ми свикна да гледа на него като на сина, който никога не бе имал. Още тогава в дома ни съществуваше двоен стандарт — един за Кийт и друг за мен и Зоуи. Времето и разстоянията очевидно не бяха успели да променят това.
— Палм Спрингс може да е твоя територия — продължи хладно Стантън, — но тази мисия е спусната от нива в нашата организация, които стоят много над теб. Да, ти си много важен за координацията, но по никакъв начин не си решаващият тук. — За разлика от мен, подозирах, че Стантън е удряла неколцина души в миналото и мисля, че изпитваше желание да цапардоса и Кийт. Странно бе, че точно тя се превърна в мой защитник, след като бях съвсем сигурна, че не бе повярвала на версията ми, че съм използвала Роуз, за да напредна в кариерата си.
Кийт видимо се успокои, осъзнал мъдро, че няма да спечели нищо с детинското си избухване.
— Разбирам. Но просто се тревожа за успеха на мисията. Познавам и двете дъщери на Сейдж. Дори още преди издънката на Сидни имах сериозни притеснения за нея. Но предполагах, че не би допуснала нищо такова, затова навремето си замълчах. Сега обаче разбирам, че съм грешал. Всъщност още тогава смятах, че Зоуи би била много по-добър избор за наследяване на семейната традиция. Не искам да се засягаш, Джаред. — И удостои баща ми с това, което може би трябваше да мине за очарователна усмивка.
Междувременно ставаше все по-трудно да прикривам раздразнението си.
— Зоуи беше на единайсет, когато ти живя с нас — припомних му. — Как, за бога, си успял да стигнеш до тези изводи? — Нито за миг не му повярвах, че тогава е имал „притеснения“ за мен. Не, не беше това. Навярно е имал притеснения само през последния ден, когато се конфронтирах с него за мръсната тайна, която той старателно криеше. Бях почти сигурна, че това е причината за всичко. Той искаше да ме накара да си мълча. А приключенията ми с Роуз бяха просто извинение, за да ме отстрани от пътя си.
— Зоуи винаги е била по-зряла от момичетата на нейната възраст — отбеляза Кийт. — Понякога подобни неща се усещат.
— Зоуи никога не е виждала морои, да не говорим за стригои! Ако й се случи, вероятно ще се вцепени на място. Това важи за повечето алхимици — изтъкнах. — Когото и да изпратите, ще трябва да е способен да издържа в тяхната компания, а независимо какво мислите за причините за моите действия, аз съм свикнала с тях. Не ги харесвам, но съм се научила да ги понасям. Докато Зоуи е овладяла само основните правила, при това никога не е напускала дома ни. Всички повтарят, че тази мисия е много важна. Наистина ли искате да рискувате успеха й заради неопитност и неоснователни опасения? — завърших, горда от себе си, че останах спокойна и изтъкнах толкова добре обоснован довод.