Миризмата на метал се усили. Следвах завоите и пресечките, гладът ми се надигаше, прогаряше кожата ми, докато накрая най-после се озовах пред квадратна сграда в прасковен цвят. Но когато видях изрисувания надпис над вратата, се заковах на място. Наденици в естествени черва висяха зад мръсната витрина; късове пушено месо се полюшваха от тавана като гротескни детски камиончета; насечени ребра се гушеха сред натрошен лед под тезгяха, а в дъното се виждаха окачени на куки цели заклани и почистени животни, чиято кръв се отцеждаше в големи вани.
Това беше… месарница?
Въздъхнах смутено, но гладът ме тласна да отворя вратата. Желязната верига се скъса лесно, сякаш беше обикновен конец. Щом се озовах вътре, огледах кървавите животински трупове, моментално очарован от кръвта, капеща във ваните, капка по капка.
Слабо свистене се извиси над звука на стичащата се кръв, не по-високо от шумолене на миши мустаци. Последва леко тътрене на бягащи пръсти върху бетон.
Озърнах се назад, погледът ми се стрелкаше от ъгъл в ъгъл. Под дървените дъски пробяга мишка, а нечий часовник тиктакаше в съседната сграда. Всичко останало тънеше в тишина. Но въздухът около мен внезапно се сгъсти, таванът някак си се снижи и аз усетих с безпогрешна острота, че нямаше изход от тази стая на смъртта.
— Кой е там? — извиках в мрака, като се извъртях с оголени зъби. И тогава нещо се раздвижи. Остри зъби, очи, глухият тътен на стъпките, които се сключиха около мен от всички ъгли.
Ниско, гърлено ръмжене отекна от окървавените стени на месарницата и аз осъзнах със сковаващ страх, че съм заобиколен от вампири, които изглеждаха напълно готови да се нахвърлят върху мен.
9
Наведох се ниско, зъбите ми се удължиха. Тежката миризма на кръв се бе просмукала във всеки ъгъл на помещението и ме замайваше. Беше невъзможно да се ориентирам къде да нападна първо.
Вампирите отново изръмжаха и аз се озъбих в отговор. Кръгът се затвори плътно около мен. Бяха трима, а аз бях уловен като риба в мрежа; като сърна, заобиколена от глутница вълци.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита единият вампир. Изглеждаше около двайсетгодишен и имаше белег, който прорязваше едната страна на лицето му от лявото око до ъгъла на устата му.
— Аз съм един от вас — отвърнах и се изправих в пълен ръст, оголвайки зъбите си.
— О, той бил един от нас! — проговори по-възрастен вампир с мелодичен глас. Носеше очила и жилетка от туид върху бяла риза с яка. Ако не бяха очите му с червени пръстени около зениците, можеше да мине за счетоводител или за един от приятелите на баща ми.
Постарах се да си придам невъзмутимо изражение.
— Нямам лоши намерения към вас, братя.
— Ние не сме ти братя — заяви третият вампир. Той имаше светлокестенява коса и не изглеждаше и ден по-голям от петнайсет години. Лицето му беше гладко, но зелените му очи бяха твърди и непреклонни.
По-възрастният пристъпи напред и забоде остро пръст в гърдите ми, все едно беше дървен кол.
— И така, братко, чудесна вечер да похапнеш… или да умреш. Как мислиш?
Младият вампир коленичи до мен и се втренчи в очите ми.
— Изглежда тази вечер ще направи и двете. Късметлия — рече и разроши косата ми. Опитах се да го ритна, но ботушът ми срещна само въздух.
— Не, не, не. — Докато вампирът с белега наблюдаваше безмълвно сцената, момчето сграбчи ръката ми и я изви толкова рязко зад гърба ми, че ахнах. — Не се дръж невъзпитано. Ние сме по-възрастни от теб. А и по мои сведения вече си показал достатъчно неуважение в пансиона на госпожица Моли. — Изрече името провлачено като изискан джентълмен от Юга. Само че стоманената хватка, стегнала ръката ми, издаваше, че изобщо не беше такъв.
— Не съм направил нищо — заявих и отново се опитах да го ритна. Ако трябваше да умра, поне нямаше да се дам без бой.
— Сигурен ли си? — попита той и ме изгледа с отвращение. Опитах се да измъкна ръката си, но не можах да помръдна.
По-възрастният вампир се изкиска.
— Не може да контролира желанията си. Много е импулсивен. Да му дадем да опита от собственото си лекарство. — Отпусна хватката си, но веднага след това ме запрати напред със сила, каквато не предполагах, че някой може да има. Стоварих се с трясък върху измазаната с хоросан стена, после паднах върху рамото си, а главата ми се удари в дървените дъски на пода.